О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр.София, 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2117/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Р. Г. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 50 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 130/ 2015 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение на Карловски районен съд от 18.08.2005 г. по гр.д.№ 821/ 2003 г., като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че са налице основания за възстановяване на срока за подаване на молбата и че продължителното отлагане на решаване на спора по същество му причинява вреди. Моли определението, с което молбата е оставена без разглеждане, да бъде отменено и на делото да бъде даден ход по същество.
Ответните по частната жалба страни – Н. И. Н. и О. Г. Н. – оспорват частната жалба, като сочат, че в нея няма никакви относими към мотивите на обжалвания акт доводи. Молят определението да бъде потвърдено.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да приеме молбата за отмяна за просрочена, съставът на Върховния касационен съд по гр.д.№ 130/ 2015 г. е квалифицирал същата по чл.303 ал.1 т.3 ГПК – доколкото твърденията на молителя са за постановяване на влязлото в сила решение въз основа на съдебна практика, която впоследствие е отменена, с решение по тълк.д.№ 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 21.03.2013 г. и от този момент тече едногодишният срок по чл.305 ал.1 т.3 ГПК. Изтекъл е на 21.01.2014 г., а молбата за отмяна е подадена след тази дата и не може да бъде разгледана по същество.
По отношение на тези мотиви на касационния състав частният жалбоподател не е изложил никакви съображения. Доводите му за възстановяване на срок не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като не са заявявани до настоящия момент – нито пред първоинстанционния съд, нито пред състава на ВКС, постановил връщане на молбата. Доводите за търпени вреди нямат отношение към процесуалния въпрос за пропускане на срок за извършване на действия пред съд, който е дал основание за връщане на подадената молба. Обжалваното определение, с което е прието, че в случая само въз основа на твърденията на молителя следва извод, че срокът е пропуснат, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 50 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 130/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: