2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2281/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 18.02.2014 г. по гр.д.№ 12 972/2012 г. на СГС, с което в обжалваната част е потвърдено Решение от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 26 494/2011 г. на СРС, 34 с., с което [фирма] – [населено място] е осъдено на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД да плати на Г. А. Г. – от [населено място]: 3428.92 евро – разликата между уговорени и платени анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка и довършване на жилищен имот от 29.12.2006 г. и 1.18 евро – надплатена годишна такса за управление на кредита, със законната лихва от 20.06.2011 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК
Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за 3428.92 евро – разликата между уговорени и платени анюитетни вноски по сключен с Банката Договор за кредит за покупка и довършване на жилищен имот от 29.12.2006 г. и за 1.18 евро – надплатена годишна такса за управление на кредита, със законната лихва от 20.06.2011 г. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, съгласно чл. 1 ал. 1 т. 7 ТЗ, по обективно съединени осъдителни искове, всеки с цена до 10 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 18.02.2014 г. по гр.д.№ 12 972/2012 г. на СГС.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Г. А. Г. – от [населено място] 1600 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: