О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 688/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.02.2012 г. по гр.д. № 9170/2010 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 28.01.2009 г. по гр.д. № 6043/05 г., поправено с решение от 19.05.2010 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. К. против С. С. С. иск за ревандикация на недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 480, бивш блок № 8-10-12 на Ж. “З.”, вх. 1, ет.1, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, с обща застроена площ 83.44 кв.м, заедно с принадлежащите му мазе № 2 с площ 3.74 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя, съставляваща парцел І от кв. 31 по плана на [населено място], м. ”М.- 4” като придобит от ищеца чрез членство в Ж., като е отменен нотариален акт № 109, т.І, дело № 108/ 2001 г. на нотариус Б. Т..
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Р. Г. в качеството му на пълномощник на М. Д. К.. Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение, както и за необоснованост и неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че като се е произнесъл относно отмяна на нотариалния акт № 109/ 2001 г. на основание чл. 432, ал.2 ГПК/ отм./, въззивният съд въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС, което е недопустимо, неправилно и нищожно. На следващо място поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно правото на собственост на Ж. “З.”, като счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация С. С. С. чрез своя пълномощник адв. К. изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид :
За да направи извод, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния жилищен имот, въззивният съд е приел, че Ж. “З.”, чийто член е бил, не е придобила правото на собственост върху сградата, в която се намира спорното жилище. Сградата е била построена в парцел, собственост на Столична община, поради което на основание чл. 92 ЗС е станала общинска собственост по приращение. С протокол № 7 от 12.06.1979 г. на ИК на Ленински РНС- София, е било взето решение, по силата на което блокове № 26 и 28 в кв. 21 по одобрения ОЗРП на м.”М.-4” са били определени за нуждите на Ж. ”З.”, като строителството е следвало да се извърши по стопански начин. В полза на Ж. ”З.” обаче не е било отстъпено право на строеж по предвидения за това ред в чл. 15 ЗС и Наредба за държавните имоти. Съгласно чл. 15 ЗС в редакцията му към 1979 г., право на строеж върху държавна земя се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13 ЗС, който предвижда издаване на заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на имота, въз основа на която се сключва договор между него и приобретателя. По делото е било установено, че този фактически състав не е бил осъществен- няма заповед на председателя на ИК за отстъпване право на строеж и сключен договор с Ж..
Въззивният съд е приел, че за Ж. не са възникнали вещни права върху построената сграда и към 19.12.1997 г., когато Столичен общински съвет е дал съгласие да се прехвърли на Ж. ”З.” правото на собственост върху изградения за нейна сметка и с нейни средства бл. 408/ строителен № 8-10-12/, пл.№ І, кв. 31 в[жк]срещу стойността на правото на строеж. Посочил е, че съгласно чл. 34, ал.2 ЗОбС, възмездното придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права върху имоти се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал.2, като е предвидено, че въз основа на решението се сключва договор от кмета на общината. Този фактически състав също не е завършен, тъй като липсва сключен писмен договор с кмета на общината.
В обобщение въззивният съд е заключил, че Ж.” З.” не е станала собственик на построения блок, поради което и ищецът не е придобил собствеността върху разпределения му апартамент, предмет на спора.
Доводът за нищожност, евентуално за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се отменя нотариален акт № 109, т.І, дело № 108/ 2001 г. на нотариус Б. Т., е обосновано с твърдението, че в диспозитива на решението като правно основание за това е посочена разпоредбата на чл. 432, ал.2 ГПК. Това обстоятелство се подкрепя от данните по делото, но то не сочи на извод за вероятна нищожност или недопустимост на решението, тъй като е очевидно, че се касае за техническа грешка при цифровото изписване на разпоредбата от ГПК, на основание която е постановена отмяната на констативния нотариален акт за собственост.
Поставеният в изложението правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване- относно правото на собственост на Ж.” З.”, е твърде общ и не е свързан с установените по делото факти и направените въз основа на тях правни изводи относно предпоставките, при които Ж. може да придобие право на собственост върху сграда, построена в държавен или общински имот. Въззивният съд подробно е анализирал реда за учредяване на право на строеж върху държавна земя при действието на чл. 15 ЗС в редакцията му към 1979 г., когато ИК на Ленински РНС- София е взел решение да определи блока за нуждите на Ж. , както и реда да прехвърляне на собственост и учредяване на вещни права върху общински имоти при действието на ЗОбС, когато Столичния общински съвет е дал съгласие за прехвърляне на сградата на ЖЗС ”З.” и е посочил, че съгласно тези нормативни актове правото на строеж се поражда от смесен фактически състав, който се счита осъществен със сключването на писмен договор, какъвто не е бил сключен до момента на постановяване на въззивното решение. Това са решаващите мотиви, обусловили извода, че Ж. “З.” не е станала собственик на сградата, а оттук – и че ищецът не е придобил собствеността върху процесния апартамент, но в изложението към касационната жалба няма повдигнати във връзка с тях конкретни правни въпроси, налагащи касационната инстанция да се произнесе относно тълкуването и прилагането на конкретна правна норма. Поради това поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2012 г. по гр.д. № 9170/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: