3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 28.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и втори октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 675 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 248 ГПК .
Образувано е по молба на [фирма] , за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 123 / 15.08.2013 год. по т.д.№ 675 / 2012 год. , в частта за разноските, с която и в полза на касатора С. В. е присъдена сума от 1000 лв. / част от общо присъдената сума от 1 237,63 лв. / , платено възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адвокат . Молителят счита , че присъдимите разноски не са съобразени с уважената, респ. отхвърлена част от исковете , предвид предявяването на отмяна на арбитражното решение на три основания – по чл. 47 т.2 , т.3 и т.4 ЗМТА , но уважаването единствено на иска с правно основание чл.47 т.4 ЗМТА . Паралелно претендира намаляване на възнаграждението поради прекомерност , на основание чл. 78 ал.5 ГПК,предвид цената на иска – 5 856 лв. и липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Ответната страна – С. В. – оспорва основателността на молбата . Позовава се на непредявено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания по делото . В евентуалност и ако би се приело за навременно , страната излага мотиви за липсата на прекомерност , позовавайки се на съобразен с разпоредбата на пар.2 от ПЗР на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, трикратен размер на определимото по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредбата минимално възнаграждение от 484,22 лева .
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК , считано от постановяване на решението / необжалваемо / , от легитимирана да предяви искането страна , в тежест на която е постановения в производството резултат , но не следва да бъде уважена , предвид следното :
Исканото изменение е на две основания – несъобразяване на съда с чл. 78 ал.1 ГПК, за възмездяване на разноски в съответствие с уважената част от исковете и поради прекомерност , на основание чл. 78 ал.5 ГПК .
Възражението за прекомерност не е направено в преклузивния за това срок – до приключване на устните състезания в настоящата инстанция, поради което в тази й част молбата , като недопустима, следва да се остави без разглеждане . Правото на възражение за прекомерност е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / чл. 80 ГПК / . Процесуалният закон по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания , освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове, в съответствие с концентрационното начало в процеса , както и изрично урежда изключенията от това правило – чл.247, чл. 249, чл.250 ГПК . Именно тази изрична уредба в процесуалния закон , съгласувана с принципите за публичност и непосредственост / чл. 11 ГПК / и разглеждане делата в разумен срок / чл.13 ГПК / , в съчетание с принципа на състезателното начало – за осигуряване възможността на страните да се запознават и вземат становище по исканията на насрещната страна , без това да минира бързината на производството, изключват възможността страната по свое усмотрение, неограничено със срок , по всяко време след приключване на устните състезания да упражни процесуални права, каквото е и правото на възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е уреден за изменение на решението в частта за разноските , предпоставящо своевременно и надлежно упражнено от страната право по чл. 78 ГПК / вкл. на ответната – за намаляване поради прекомерност / , несъобразено от съда изцяло или частично , на каквото именно основание следва да се разгледа първия довод по молбата .
Доводът за несъобразяване на определението за присъждане на разноски с чл. 78 ал.1 ГПК – „ съобразно уважената част от иска „ – е също неоснователен .С предявените искове страната претендира постигането на един единствен резултат – отмяна на арбитражното решение, но на няколко заявени основания . Уважаването на претенцията й на едно, вместо на всички посочени основания, удовлетворява искането й и не рефлектира върху наличието на визираното в чл. 78 ал.1 ГПК условие – „ съобразно уважената част от иска „ ,т.е. съобразно уважената част от търсения от страната резултат, в случая постигнат изцяло. На същата правна логика почива и правилото за определянето на дължимата държавна такса при алтернативно и евентуално съединени искове , за разлика от кумулативно съединените искове – чл. 72 ал.2 вр. с ал.1 ГПК . Според логиката на молителя, подлежащата на възмездяване държавна такса , също би следвало да се присъди в размер 1 / 3 , противно на събирането й в еднократен размер , на основание горната разпоредба .
Водим от горното, Върховен касационен съд , второ търговско отделение , на основание чл. 248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , с правно основание чл.248 ал.1 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] , с правно основание чл. 248 ал.1 вр. с чл. 78 ал.5 ГПК .
Определението в частта , в която молбата на [фирма] е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната , пред друг състав на Върховен касационен съд .
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :