О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1142 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С. против решение № 417 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 330/2009г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 3247 от 24.11.2008г. по гр.д.№ 6723/2006г. на В. РС в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Сперидонова Г., С. С. Л., Д. С. Д., че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от имот 1271 с площ 1403 кв.м. са осъдени С. Д. Х. и Х. Г. Х. да предадат владението на ищците върху същия имот и вместо това са отхвърлени предявените искове, както и искането за отмяна на основание чл. 431, ал.2 от ГПК на н.а. № 178,т.VІ от 1968г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила, защото не са обсъдени всички доказателства и преди всичко тези, които установяват идентичност и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства, или може да обсъди само избирателно някой от тях. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика, формирана от обжалваното решение и решения № 60/26.02.2009г. по гр.д.№ 125/2008г. на ВКС,ІІ гр.о., Р № 221/15.04.2009г. по гр.д.№ 677/2001г. на І гр.о., Р № 1157/03.11.2008г. по гр.д.№ 5070/2007г. и Р № 737 от 09.07.1956г. на ВС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като поставения въпрос не е отоносим към мотивите на решението
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Наследодателят на ищците Г. И. М., починал на 05.03.1983г. е купил с н.а. № 195,т.V.1948г. нива от 15 дка в землището на[населено място], част от цяла нива от 28,47 дка. Имота е заявен за възстановяване и за него е признато правото на възстановяване на собствеността. в съществуващи реални граници с Р № 563/12.10.1998г. Решението е издадено въз основа на удостоверение от техническата служба и скица към него и самото то съдържа описание на признатия за възстановяване имот, като нива от 15,148 дка , който по плана от 1960г. съвпада с имоти 1305, 1344 и 13441. Планът за новообразуваните имоти е изготвен въз основа на плана от 1960г. и анкетиране. По делото е безспорно, че имот 1271 попада изцяло в имот 1305, който бил записан на името на Г. Ч.. Първите три ответници М. Сперидонова Г., С. С. Л., Д. С. Д. са наследници на С. И. Г., починала на 08.10.2004г. Наследниците на Д. Г. С., починал на 08.01.1932г., между които и С. Г. са придобили по замяна от ЗТПС с протокол от 22.03.1968г. на Т. комисията нива от 6 дка, за която са признати за собственици с н.а. № 178/1968г., извършили са делба с протокол от 25.11.1968г., по силата на който С. Г. получава дял трети. От заключението на СТЕ, приета от РС се установява, че дял трети не е идентичен с имот 1271, но СТЕ, приета от ОС е стигнала до обратния извод. С. Г. е продала имот 1271 с площ 999 кв.м. на последните двама ответници С. Д. Х. и Х. Г. Х. с н.а. № 31,т.3/02.12.2003г. В имота има барака от груби дъски.
За да постанови това решение, въззивният съд се приел, че решението на ПК достатъчно индивидуализира процесния имот и има конститутивно действие, но не се доказва, че наследодателят е бил негов собственик, тъй като не се установява идентичност между имота по н.а. № 195/1948г. и възстановения с решението имот поради това, че не съвпадат съседите, описани в акта и тези по плана от 1960г.
Правният въпрос, по който се иска допускане до касация – длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства е относим към предмета на спора до колкото въззивния съд се е позовал на извода на вещите лица за липса на идентичност без да разгледа допълнително представените от касаторите доказателства, установяващи собственици на съседни имоти и движението на собствеността по отношение на тях. По този въпрос касаторите сочат незадължителна съдебна практика – цитираните по-горе решения. При проверка, съдът констатира, че по този въпрос са произнесени решения по чл. 290 от ГПК : Р № 460/22.05.2010г. по гр.д.№ 768/2009г. на І гр.о., Р № 589_29.08.2010г. по гр.д.№ 1359/2009г. и Р № 627:05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/2009г. и трите на І гр.о. на ВКС. С тях се приема, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях. Въззивният съд е преценявал идентичност на имоти по граници, които са записани в различни периоди в интервал от двадесет години и не е обсъдил представени доказателства, касаещи движението на собственоста на съседните имоти. Поради това, че решенията по чл. 290 от ГПК съставляват задължителна съдебна практика според т.2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 417 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 330/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: