4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 28.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1840 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното Решение № ІV-159 от 12.12.2014 год. по в.гр.д.№ 1867/2014 год. на Бургаски окръжен съд.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата и насрещна касационна жалба от И. В. Ц..
Въззивното производство е било образувано по жалбите на И. Ц. (въззивна) и на [фирма] (насрещна въззивна) срещу Решение № 1645 от 07.08.2014 год. по гр.д.№ 8819/2011 год. на Бургаския районен съд. С него първоинстанционният съд е уважил до размера на 6441 лв. предявеният от И. Ц. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за кражбата на автомобил „Фолксваген голф”, с рег. [рег.номер на МПС] , произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща датата на застрахователното събитие. Отхвърлил е иска в останалата му част и до предявения размер от 10300 лв.
Със същото решение Бургаския районен съд е уважил и предявения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1200.45 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 29.12.2009 год. – 17.10.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлил е иска в останалата му част и до предявения размер от 1 919.68 лв.
Първоинстанционният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, според която неизпълнението на задължението за пазене на талона на автомобила не е от естество да доведе до настъпването на самото застрахователно събитие и не може да обоснове отказ от изплащане на обезщетение, но осъществява хипотезата на чл. 207 ал.2 предл.. 2 КЗ /отм./ – намаляване на дължимото застрахователно обезщетение. Приел е, че обезщетението следва да бъде определено съобразно установената средна действителна цена на отнетия автомобил- 9917 лв., посочена в съдебна авто-техническа експертиза, като същата бъде намалена с 30 %. Така дължимото застрахователно обезщетение се определя от съда на 6942 лв. Съдът е счел за основателно направено от застрахователното дружество възражение за прихващане в общ размер на 501 лв., съгласно чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, представляващи неизплатени вноски от застрахователната премия. След извършено прихващане със сумата от 501 лв. размерът на уважения иск е 6 441 лв.
Решението на Бургаски районен съд е обжалвано и от двете страни по делото, съответно в частта с която исковете по чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени/уважени. С въззивното решение Бургаски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която районният съд е отхвърлил иска по чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ на И. Ц. срещу [фирма] за разликата над уважения размер от 6 441 лв. до размера от 7 160 лв., ведно с иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1 200,45 лв. до размера от 1 334,45 лв. С атакувания съдебен акт Бургаски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на И. Ц. допълнително 719 лв., по иска по чл. 208, ал.1 КЗ /отм./, както и допълнително 134 лв., по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Приел е, че обезщетението по чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ следва да се определи съобразно действителната стойност на процесния автомобил – 10 953 лв., посочена в съдебна- автотехническа експертиза представена пред Бургаски районен съд, като в настоящия случай следва да се редуцира с 30 % на основание чл. 207, ал.2 КЗ /отм./. В съответствие с тези изводи дължимата на основание чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ сума е в размер на 7 667 лв. Счел е за основателно направеното от застрахователното дружество възражение за прихващане в размер на 501 лв., поради което и дължимото обезщетение по чл. 208, ал.1 КЗ /отм./ в случая е в размер на 7 160 лв.
Върху допълнително уважения размер на главницата въззивният съд е присъдил обезщетение за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, която възлиза на допълнителни 134 лв. към вече присъдените с първоинстанционното решение 1200.45 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е посочил два въпроса. Първият е: „Когато размерът на редуциране на обезщетението на основание чл. 207, ал.2 КЗ /отм./ не е заложен отнапред в застрахователния договор и /или Общите условия, какъв следва да е критерият за определянето му? С какъв процент следва да бъде намалено застрахователното обезщетение при доказано неизпълнение от страна на застрахования на предвиденото в Общите условия по застраховката задължение да пази малкия талон на автомобила и своевременно да уведоми застрахователя за изгубването му?”. В тази връзка като противоречива практика са посочени решения на съдилища в страната, съгласно чл. 280 ал.1, т.2 ГПК. В допълнение, е цитирана и практика на ВКС по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, съгласно която при непредставяне от страна на застрахования на малкия талон от противозаконно отнетото МПС застрахователното обезщетение следва винаги да се намали съгласно чл. 207, ал.2 КЗ /отм./, но не и да последва пълен отказ за изплащането му. Позовавал се е и на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, считайки че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият въпрос е формулиран по следния начин: „Как се определя размерът на вредата в случаите, в които застрахователната сума е определена по действителна стойност на застрахованото имущество?”. Сочи се хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се цитират следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
По така поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед първия материалноправен въпрос следва да се има предвид, че атакуваното съдебно решение не противоречи на константната съдебна практика /в т.ч. и на цитираните решения по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК/, съгласно която непредставянето от страна на застрахования на малкия талон на откраднатия автомобил не води до пълен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, а само до неговото намаляване съгл. чл. 207 ал.2 КЗ /отм./. С какъв процент следва да бъде намалено това застрахователно обезщетение е фактически въпрос, по отношение на който следва да бъде извършена преценка във всеки един отделен случай, с оглед конкретните данни. Това налага извода, че цитираната съдебна практика не е в противоречие с атакувания съдебен акт.
По отношение на втория поставен въпрос цитираната съдебна практика на ВКС обхваща хипотези, различни от настоящия случай, поради което се явява неотносима към конкретния спор.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. Във връзка с това, на основание чл. 287, ал.4 ГПК не следва да се обсъжда искането за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 280, ал.1 ГПК към насрещната касационна жалба от И. Ц..
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № ІV-159 от 12.12.2014 год. по в.гр.д.№ 1867/2014 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.