2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 28.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 91 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „БДЖ – товарни превози“ ЕООД срещу решение № 6771/03.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3995/2019 г. на Софийския градски съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 10490/14.01.2019 г. по гр. дело № 48331/2018 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявени от П. Д. Б. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № 188/29.05.2018 г. на управителя на ответното дружество-касатор; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт, вътрешно фирмен контрол” в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при Централното управление на ответното дружество-касатор; последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 165.36 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 30.05.2018 г. – 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2018 г. до окончателното ? изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на дружеството-жалбоподател по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (инкорпорирано в касационната му жалба), като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) допустимо ли е в колективен трудов договор (КТД) да се уговори закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ по отношение на териториалните структурно-обособени звена на едно търговско дружество, които са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, но не и по отношение на работниците и служителите в централното управление на търговското дружество; 2) при установяване в хода на съдебното производство на статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието, необходимо ли е съдът да обсъди уредбата им съгласно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, с оглед самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 от КТ; 3) необходимо ли е за изясняване на обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ да се съобрази статутът на организационните структури на синдикалните организации в предприятието съобразно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, предвид самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 от КТ; 4) допустимо ли е обхватът на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, която не е отраслова или браншова, да се разпростре върху членове на синдикална организация, която не е при конкретния работодател, страна по КТД, а при друг работодател, извън структурата на търговското дружество, страна по КТД; 5) какво е съотношението като общи към специални норми между нормите на чл. 333, ал. 4, във вр. с § 1, т. 2 от ДР на КТ и нормата на чл. 277, ал. 1 от ТЗ, и приложима ли е последната при дефиниране на понятието „предприятие“ съобразно трудовото законодателство – § 1, т. 2 от ДР на КТ и чл. 333, ал. 4 от КТ; 6) разполага ли холдинговото дружество по чл. 277, ал. 1 от ТЗ с работодателска власт спрямо работниците и служителите в търговските (дъщерните) дружества, в които то участва; 7) допустимо ли е да се разширява при колективното договаряне закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ; и 8) съставляват ли холдинговото и дъщерното дружество самостоятелни правни субекти и самостоятелни работодатели. По отношение на първите шест правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а единствено сочи, че по тях нямало практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. По отношение на последните два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд ги разрешил в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – седмият въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС и осмият въпрос – в противоречие с решение № 266/05.03.2008 г. по гр. дело № 1129/2005 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Твърди се и противоречие с решение № 217/09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и ППВС № 1/13.07.1953 г., но правен въпрос, по който да е налице такова противоречие, не е формулиран в изложението на касатора.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. Б., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ищецът се ползва с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, която касаторът-работодател не е преодолял, като последният дори и не твърди по делото, да е искал от компетентния синдикален орган съгласие за уволнението на ищеца, а неоснователно поддържа, че ищецът не се ползвал от тази закрила. За да достигне до този свой решаващ извод по чл. 344, ал. 3 от КТ, въззивният съд, след подробно обсъждане на събраните доказателства и установените от тях релеватни обстоятелства, е изложил следните подробни съображения:
Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ, когато това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни работника или служителя поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, със закрилата, дадена в чл. 333, ал. 4 от КТ, се разширява синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Именно с разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ законодателно е уредена възможността за страните по КТД да предвидят закрила при уволнение и на работници и служители – членове на синдикална организация, която е страна по КТД, както и на работници и служители, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. Поради това, за да се прецени дали по отношение на даден работник или служител действа предвидената в чл. 333, ал. 4 от КТ закрила, следва да се установи кумулативното наличие на две обстоятелства, а именно: да има сключен КТД от работодателя и синдикална организация, в който КТД да е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, и работникът или служителят да е член на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай по настоящото дело, по несъмнен начин е установено, че между касатора-работодател и няколко синдикални организации, сред които и Националният железничарски синдикат (НСЖ) при КТ „Подкрепа“, е бил сключен КТД от 21.03.2018 г., в чл. 11, ал. 3 от който е предвидена именно такава закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, като е уговорено, че работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикат, страна по КТД, поради съкращение на щата, само след предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ на съответния колективен синдикален орган в поделението.
На следващо място, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е член на НСЖ при КТ „Подкрепа“, който синдикат е страна по процесния КТД, поради което последният има действия спрямо ищеца и той се ползва с уговорената в него закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. В тази връзка СГС е установил, че ищецът е член на синдикална секция на НСЖ, структурирана при „Холдинг БДЖ“ ЕАД, чието дъщерно дружество е касаторът-ответник „БДЖ – товарни превози“ ЕООД. Също в тази връзка въззивният съд е обсъдил и устава на НСЖ при КТ „Подкрепа“, като е приел следното: Съгласно чл. 2 от устава му, този синдикат е самостоятелна професионална организация, членуваща в КТ „Подкрепа“, като съгласно чл. 5, ал. 2 от устава, НЖС е юридическо лице. В чл. 12 от устава е регламентирано, че в НЖС членуват синдикални организации, изградени на професионален и териториален принцип, чиито програмни и устройствени документи не противоречат на устава на НЖС, като синдикалните организации биват фирмени синдикални организации и синдикални секции. Съгласно чл. 21 от устава, индивидуален член в НЖС е всяко физическо лице, което членува в синдикалните секции на НЖС. С оглед на това, въззивният съд е приел, че след като ищецът е член на синдикална секция на НЖС, то която и да е тази синдикална секция, той е член и на НЖС, и като такъв за него намират приложение договорените в процесния КТД клаузи, в това число и процесната клауза на чл. 11, ал. 3 от КТД.
С оглед горното, въззивният съд е намерил за неоснователни доводите и съображенията на жалбоподателя-работодател, че ищецът не се бил ползвал с уговорената в процесния КТД предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като е член на синдикална секция на НЖС при друг работодател – „Холдинг БДЖ“ ЕАД. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че обстоятелството, че ответното „БДЖ – товарни превози“ ЕООД е дъщерно дружество на „Холдинг БДЖ“ ЕАД не превръща ответното дружество в структурна част от холдинговото такова; последното осъществява контрол върху дъщерното дружество чрез размера на притежаваните от него акции или дяловете от капитала или чрез определяне пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет. Този контрол обаче се реализира по общите правила за управление на търговските дружества и не превръща дъщерното дружество в структурна част от холдинговото. Напротив, дъщерното дружество е самостоятелно юридическо лице и по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на КТ е самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ.
Също в тази връзка, СГС е намерил за неоснователно и позоваването от страна на жалбоподателя-работодател на неотносима практика на ВКС (решение № 425/01.08.2014 г. по гр. дело № 2920/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) по приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ (а не на приложимата в случая правна норма на чл. 333, ал. 4 от КТ). Въззивният съд е изложил подробни съображения и в тази насока: Начинът, по който е формулирана нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ, се различава от формулировката на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като законодателят в чл. 333, ал. 4 от КТ не е посочил, че работникът или служителят трябва да притежава определено качество, като например – член на синдикална организация в предприятието. Дори напротив, законодателят не е поставил изискване работникът или служителят въобще да са членове на синдикална организация, доколкото същият може да е служител присъединил се към КТД (чл. 57, ал. 2 от КТ), а е препратил към начина, по който тези отношения са уредени в КТД. Съгласно чл. 11, ал. 3 от процесния КТД от закрилата, предвидена в КТД се ползват служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на ответника. Така формираната воля на страните по КТД не следва да се тълкува в смисъл, че към изискванията, определящи кръга от лицата, ползващи се от закрилата, да се прибавят допълнителни изисквания, като например – ищецът, освен член на синдикалната организация, страна по КТД, да е и конкретно член на секция на същата тази синдикална организация, страна по КТД, в предприятието на работодателя. Това би означавало да се откаже закрила на член на синдикат, страна по КТД, само защото синдикалната организация, в която членува няма структура в предприятието, което би било в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, съгласно която КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. В настоящия случай страна по процесния КТД е НЖС към КТ „Подкрепа“, а не само отделно структурно звено на същата тази синдикална организация при ответното дружество, поради което ако се приеме, че чл. 11, ал. 3 от КТД действа единствено за членовете на секция на НЖС в предприятието на ответника, би означавало, че за членове на синдикалната организация, страна по сключения от работодателя КТД, клаузите на КТД не биха имали приложение, въпреки че са служители на същия този работодател, само защото не членуват в конкретно структурно звено на синдикалната организация, страна по същия този колективен трудов договор. Нещо повече – няма пречка към КТД да се присъедини и работник, който не членува в синдикална организация, страна по договора (чл. 57, ал. 2 от КТ), и след като в самия КТД е предвидено, че и той може да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, тя има действия и по отношение на същия, въпреки, че не е член на никоя секция на синдикалната организация, включително – в предприятието на работодателя. По тези съображения въззивният състав също е приел, че по отношение на ищеца намира приложение закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като той е член на НЖС към КТ „Подкрепа“, който синдикат е страна по КТД, сключен с ответното дружество-работодател.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, най-съществен, като обуславящ правните изводи на въззивния съд, е четвъртият въпрос, формулиран от страна на касатора. Този материалноправен въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е разрешен в практиката на ВКС, а именно – с решение № 522/24.06.2010 г. по гр. дело № 653/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, на което изрично се е позовала първата инстанция по делото, и в което е прието следното: Няма основание закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ да се откаже на онези работници, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура в съответното предприятие. Обратното би означавало да се ограничи значението на синдикалното сдружаване за защита на правата и интересите на работниците в малки предприятия само по съображение, че там не е имало достатъчно работници за създаване на самостоятелна структура. Въпросът за това, какви са условията за членство в една синдикална организация и за разкриване на нейни структури и поделения, е въпрос на синдикална автономия. Съдът не може да контролира действията и актовете на профсъюзите, които са свързани с този въпрос, нито може да откаже закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ на онези синдикални членове, чиито профсъюз няма структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието където работят, ако в самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение, като счита, че то е принципно и намира приложение не само в случаи, когато КТД е на ниво отрасъл или бранш (какъвто е конкретният казус, разгледан с това решение на ВКС), а и в случаи като настоящия, когато КТД е сключен между конкретен работодател и един или повече синдикати. В тези случаи, без съмнение, също е достатъчно да се установи, че съответният работник или служител е член на съответния синдикат, който е страна по КТД, след като именно това е уговорено в самия КТД относно приложението на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ. В този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в т. 1 от мотивите към ТР № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, на които изрично се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение. В мотивите към т. 2 от това тълкувателно решение (където е разгледана обичайната хипотеза, при която предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение) по никакъв начин не е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ се отнася само до работниците и служителите, които са членове на синдикална структура (секция) в самото предприятие-работодател, респ. – че тази закрила не можело да се „разширява“, както неоснователно и превратно поддържа касаторът по делото, което е довело и до некоректна формулировка на седмия му правен въпрос, тъй като в случая изобщо не иде реч за „разширяване“ на самата закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. Напротив – в разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателното решение, изрично е прието, че законодателно е уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, не само по отношение на работниците и служителите – членове на синдикална организация, която е страна по КТД, а също и по отношение на работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ, т.е. – такива, които могат и изобщо да не са синдикални членове (а още по-малко се изисква те да са членове на синдикална секция към работодателя, сключил КТД). Също така, изрично е разяснено, че разпоредбите на чл. 333 от КТ относно закрилата при уволнение имат императивен характер, като единственото изключение от този принцип е чл. 333, ал. 4 от КТ, с която разпоредба (основана на принципа на свободата на договаряне) е разширена синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство в 333, ал. 3 от КТ.
От изложеното е видно, че въззивният съд е разрешил четвъртия и седмия правен въпрос в пълно съответствие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС, поради което не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, сочени от касатора за допускане на касационното обжалване по тези въпроси (като седмият такъв е и некоректно формулиран, поради което не съставлява и общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК; в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Видно от изложеното по-горе, въззивният съд е обсъдил подробно и е тълкувал не само процесната клауза на чл. 11, ал. 3 от КТД, а във връзка с това, както и предвид доводите на жалбоподателя по делото, е обсъдил и релевантните за закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, клаузи от устава на НЖС към КТ „Подкрепа“, като е достигнал до извода (най-вече – предвид чл. 21 от устава), че ищецът е индивидуален член на този синдикат, страна по процесния КТД, независимо конкретно в коя негова синдикална секция членува. Излагайки и тези мотиви към решението си, въззивният съд е дал положителен отговор на формулираните от касатора втори и трети въпрос, които са такива по приложението на чл. 333, ал. 4, във вр. с чл. 33 от КТ. Този положителен отговор на тези два въпроса, според настоящия съдебен състав, ясно следва от разпоредбите на КТ и е извън всякакво съмнение, като в този смисъл е и цитираната по-горе практика на ВКС, намерила израз в решение № 522/24.06.2010 г. по гр. дело № 653/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и ТР № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, и тези два правни въпроса не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а и касаторът (както вече беше посечено) не излага съображения в тази насока.
Също единствено по повод доводите и възраженията на жалбоподателя, въззивният съд е обсъждал в мотивите си и петия, шестия и осмия от въпросите, формулирани от страна на касатора, които са свързани с приложението на чл. 333, ал. 4, във вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на КТ и чл. 277, ал. 1 от ТЗ. Приетото в тази връзка от СГС, – че дъщерното дружество е самостоятелно юридическо лице и по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на КТ е самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ, по никакъв начин не е в противоречие с цитираното от касатора решение № 266/05.03.2008 г. по гр. дело № 1129/2005 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в което също е прието, че холдинговото и дъщерното дружество са самостоятелни правни субекти и самостоятелни работодатели. При това положение, по отношение и на тези три правни въпроса не са налице, сочените от касатора, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Наред с това, с оглед обстоятелствата по делото, тези три правни въпроса (макар и обсъдени от въззивния съд) са и без никакво значение за крайния изход на правния спор по делото, поради което и не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не съставлява такова основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, и първият правен въпрос, формулиран от страна на жалбоподателя, тъй като такъв въпрос нито е обсъждан в мотивите към обжалваното въззивно решение, нито има каквото и да било значение за разрешаването на материалноправния спор между страните по делото.
Съдът не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите за това по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 1 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6771/03.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3995/2019 г. на Софийския градски съд, в частта, с която са уважени, предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските.
В останалата – отхвърлителна част, въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА „БДЖ – товарни превози“ ЕООД с ЕИК 175403856 да заплати на П. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – разноски за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: