О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279
гр.София, 29.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2096 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 98/ 19.03.2018 г. по гр.д. № 695/ 2018 г., с което друг състав на Върховен касационен съд на Република България, Трето отделение е оставил без разглеждане като недопустима поради липса на надлежна процесуална легитимация по упражненото право по чл. 304 ГПК с молбата на [фирма] (Банката) с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 147/ 05.10.2016 г. по гр.д. № 353/ 2016 г. в частта, с която е било отменено решение № 592/ 03.05.2016 г. по гр.д. № 1889/ 2012 г. на Варненски окръжен съд и по иска, предявен от КОНПИ, на основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) от Х. Р. Зампир в полза на държавата е отнета една жилищна сграда на три етажа и тавански етаж в [населено място], кв. А.“, [улица], заедно с поземления имот, в която е построена.
Определението се обжалва от Банката с довода, че неправилно предходният състав на Върховния касационен съд е приел подадената молба да не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на соченото основание по чл. 304 ГПК.
От ответниците по частната жалба КОНПИ, Х. Р. Зампир и Прокуратурата на Република България не постъпват писмени отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното определение е прекратило по-нататъшното развитие на производството по глава Х. ГПК, а случаят попада в предвиденото в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподател е лицето, признато с определението за формална страна по упражненото право на отмяна по чл. 304 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275 ГПК. Компетентността на настоящия (друг) състав на ВКС да разгледа частната жалба е призната в чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
В подадената до ВКС молба жалбоподателят е обосновал своето право на отмяна на влязлото в сила решение при основанието по чл. 304 ГПК със следните твърдения: 1) с решението, което е влязло в сила на 26.04.2017 г., на основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) по иска на КОНПИ е отнето правото на собственост върху жилищната сграда в [населено място], ведно с поземления имот, върху която е построена, придобито от Х. Р. Зампир с н.а. № 1/ 05.01.1999 г.; 2) имуществото е обект на ипотека, която ответникът по иска Х. Р. Зампир е учредил в полза на Банката с договор по н.а. № 124/ 10.05.2005 г. в обезпечение на свое задължение; 3) ипотеката в полза на Банката е вписана първа по ред на 10.05.2005 г.; 4) възбраната в обезпечение на иска на КОНПИ срещу Х. Р. Зампир е вписана на 30.07.2009 г.; 5) върху имуществото е насочено принудително изпълнение на задължението, обезпечено чрез ипотека и 6) е възложено на взискателя с постановление от 03.10.2013 г., влязло в сила на 16.10.2013 г.
В обжалваното определение предходният състав на Върховния касационен съд е квалифицирал тези твърдения за негодни да обосноват качеството на Банката на необходим другар на ответника Х. Р. Зампир по делото, приключило с влязло в сила решение. За да остави подадената молба без разглеждане по същество, предходният състав на ВКС е съобразил указанията в т. 10 ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според тях, които молба за отмяна на влязло в сила решение, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на основанието по чл. 304 ГПК е недопустима, а ВКС следва да постанови определение, с което да я остави без разглеждане. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тези указания в приложението на чл. 304 ГПК са задължителни за органите на съдебната власт. Те задължават настоящият състав да потвърди обжалваното определение, доколкото и той не приема твърденията по молбата за отмяна да обуславят качеството на Банката на необходим другар на ответника Х. Р. Зампир по приключилото дело.
Надлежни твърдения за основанието по чл. 304 ГПК са тези, с които молителят обосновава качеството си на необходим другар; своето право на иск, което е притежавал, но е нямал възможност да упражни по делото, приключило без негово участие. От предвиденото в чл. 216, ал. 2 ГПК, към която основанието за отмяна по чл. 304 ГПК препраща, следва, че необходимо другарство има, тогава когато предмет на спора са общи права или задължения на другарите и техните права или задължения произтичат от едно и също основание (източник). В случая обаче изводът за необходимо другарство на Банката с ответника по приключилото дело е изключен, а й е непротивопоставимо решението, доколкото с него е установено материалното право на отнемане на имуществото от Х. Р. Зампир в полза на Българската държава. Твърденията по молбата за отмяна разкриват правен спор за право на собственост. И Банката, и държавата разполагат с титул за собственост върху едно и също имущество –жилищната сграда на три етажа и тавански етаж в [населено място], кв. А.“, [улица], заедно с поземления имот, в която е построена – с влязло в сила постановление за възлагане и с влязло в сила осъдително решение по чл. 28, ал. 1 ЗОПДНПИ. Този правен спор може да бъде решен по исков ред, а не в производството по чл. 304 ГПК. Той не е подлежал на решаване и по приключилото производство. По него предмет на спорното материално право е съдебно установено право на отнемане на това имущество в полза на Българската държава срещу Х. Р. Зампир. Правата по ипотеката, довели до принудително изпълнение чрез осребряване на същото имущество и възлагането му в полза на Банката като ипотекарен кредитор, са различни и по източник, и по съдържание. Изложеното изключва предвиденото в чл. 216, ал. 2 ГПК, а с това – и надлежната процусеално легитимация на Банката по упражненото право на отмяна по чл. 304 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 98/ 19.03.2018 г. по гр.д. № 695/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.