О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 03.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.07.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 313/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. М. М.,Т. М. Й. и Д. А. Д.,чрез пълномощниците им адвокат В. Т. А.-К. и адвокат Н. Н. Х.,против определение №621/07.03.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч. гр.д.№403/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя определение №255/06.01.2012г. на Варненски районен съд постановено по гр.д.№14635/2010г.,с което е оставена без уважение жалбата на [фирма],В. и [фирма],В.,с правно основание член 248 ГПК за изменение на решение №4200/02.11.2011г. в частта му относно разноските,като е постановено: изменя решение №4200/02.11.2011г. на Варненски районен съд по гр.д.№14635/2010г.,в частта,с която са осъдени М. М. М.,Т. М. Й. и Д. А. Д. да заплатят на [фирма],В. сумата 450 лева/по 150 лева от всеки/ и сумата 455 лева на [фирма] В.,на основание член 78,ал.3 вр. с ал.5 ГПК,както следва:осъжда М. М. М. да заплати на [фирма] сумата от 730 лева,на основание член 78,ал.3 ГПК,осъжда Т. М. Й. да заплати [фирма] сумата от 595 лева и сумата от 1000 лева на [фирма],на основание член 78,ал.3 ГПК,както и осъжда Д. А. Д. да заплати сумата от 575 лева на [фирма] и сумата от 900 лева на [фирма],на основание член 78,ал.3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Основанията ни по член 280 ал.1 от ГПК да отнесем спора пред Вас като касационна инстанция,както следва:
І.Чл.280,ал.1,т.1 от ГПК:
Варненският окръжен съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси ,които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.В подкрепа посочваме следното решение:
Решение №189/14.07.2005г. по гр.д.№2219/2003г. ІVго на ВКС,съгласно което:
„Съдът изгражда своите изводи не само на отделните факти,но и връзката между тя,като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото с оглед неговия предмет и вида на търсената защита.”
В процесния случай съдът не се е съобразил с изискването за разглеждане на фактите по делото в тяхната взаимовръзка.”,като в заключение се посочва,че въззивният съд е основал определението си въз основа на представените от ответната страна факти и е направил незаконосъобразен фактически и правен извод,който е опорочил определението.
В точка второ римско от изложението си,касаторите твърдят/цитирам/:
„ Член 280,ал.1,т.3:
Варненският окръжен съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”след което се цитира приетото от първоинстанционния съд в решението по делото относно частта му да разноските,което според касаторите е правилно и законосъобразно,докато/цитирам/:
„Поради гореизложеното считаме,че неправилно въззивният съд е възприел,че въпреки че спорът е трудов,трябва да се вземе предвид материалния интерес на всеки от предявените искове.Въззивният съд не е съобразил,че в доказателствената част не е представен валиден договор за правна защита,от който да е видно договореното,както и действително заплатеното адвокатско възнаграждение.Въззивният съд не е взел предвид и сложността на процеса.
Считаме,че ако бе налице изрична съдебна практика по въпроса за адвокатски хонорар по трудови дела,Окръжният съд в [населено място] би решил въпроса в наша полза.Макар и да е ясна правната норма,едно решение на ВКС би допринесло за развитието на закона.”
Ответниците по касационната жалба [фирма] В. и [фирма] В.,в писмения си отговор,считат че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение,тъй като посочените като първи и втори въпрос са касационни основания,и всъщност не съдържат въпроси относими към член 280 ал.1 ГПК,а са такива свързани с правилността на постановеното определение,поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че възнаграждението за защита по делото,във връзка с договореното и изплатено адвокатско възнаграждание, независимо,че спорът е трудов следва да се определя по реда на член 7,ал.2 от Наредба №4/2004г.,като се вземе предвид материалния интерес,съобразно размера на предявените искове в правно основание член 128 КТ.Съдът е стигнал до извода,че адвокатското възнаграждение от 1900 лева за всеки от ответниците е съобразено с действителната и правна сложност на делото и не е прекомерно високо.
Преди всичко в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като касационният съд не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното,почти изцяло,изложение на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен с това определение,от значение за изхода на делото и обусловил изводите на съда.В изложението се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 ГПК,като в подкрепа на същите си сочи практика на ВКС.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след допускането на касационно обжалване на същия,при разглеждането на частната касационна жалба срещу въззивното определение,в производството по член 278 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №621 от 07.03.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№403/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: