3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
София, 04.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
Н. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 315/2015 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Ц. В. чрез особения представител адвокат Методи Л. М. срещу разпореждане от 13.11.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12 970/2013 г., с което е върната подадената касационна жалба с вх. № 99 843/21.08.2014 г. по вх. регистър на СГС срещу решение от 03.06.2014 г. на СГС, постановено по гр. д. № 12 970/2013 г.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна.
Ответната страна [фирма], [населено място] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С разпореждане от 15.09.2014 г. по гр. д. № 12 970/2013 г. на СГС, съдията-докладчик е оставил подадената касационна жалба без движение с указания в едноседмичен срок да се изложат „конкретни касационни основания”. Разпореждането е връчено на 04.11.2014 г. В дадения от съда срок указанията не са изпълнени, поради което с разпореждане от 13.11.2014 г. подадената касационна жалба е върната.
Следва да се отбележи, че „касационните основания” или основанията за касационно обжалване се различават от основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за касационно обжалване представляват по своята същност пороци на атакувания съдебен акт и на свой ред са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 281 ГПК, според която касационна жалба се подава, когато: 1/ решението е нищожно; 2/ решението е недопустимо и 3/ решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Дали решението страда от някой от пороците по чл. 281 ГПК се преценява от касационната инстанция едва в производството по чл. 290 ГПК, след като касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК. В случая в подадената касационна жалба касаторът е посочил, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона, т. е. визираните пороци на обжалваното решение попадат в приложното поле на т. 3 на чл. 281 ГПК. В този смисъл въззивният съд неправилно е дал указания, касаещи посочването на конкретни касационни основания, вместо което е следвало да укаже на касатора да представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което да посочи и да обоснове кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касаторът – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Горното налага изводът, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.11.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12 970/2013 г.
Връща делото на същия съд за извършване на съдопроизводствените действия по чл. 285, ал. 1 ГПК по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: