5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1173/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр.София, 05.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1173/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й.Д. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 116/03.06.2011 год., постановено по в.т.дело № 128/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд № 524/25.11.2010 год. по гр.дело № 10/2010 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Д.-Общо застраховане”, [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 15.10.2008 год. за разликата над присъдените общо 105 790,86 лева до предявения размер от общо 472 615 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата 7 786,48 лева съдебни разноски, а по сметката на Добричкия окръжен съд да преведе сумата 14 672,97 лева, представляваща държавна такса изчислена върху отхвърлената част от иска.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД, не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал при определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, който се явява занижен с оглед претърпените от пострадалия ищец болки и страдания. Неправилно в нарушение разпоредбата на чл.83, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати съдебни разноски на ответника и държавна такса върху отхвърлената част от иска, въпреки че е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото предвид тежкото му здравословно състояние и имуществено положение.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Навежда доводи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е налице противоречива практика на съдилищата в страната, позовавайки се на приложените към жалбата ППВС № 4/1975 год., ППВС № 4/1968 год., решение на Пленума на ВС № 2/11.07.1995 год. по гр.дело № 1/1995 год., р. по гр.дело № 146/2003 год. на АС-В.Т., р. по адм.дело № 8224/2010 год. на ВАС и определение № 609/15.07.2010 год. по ч.т.дело № 256/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.
В срока за отговор ответникът Д.-Общо застраховане ЕАД, [населено място] е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК срещу въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Позовава се на незаконосъобразност на въззивното решение и противоречието му с практиката на ВКС-ППВС № 4/1968 год. по отношение присъдения размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, който е завишен и не е съобразен с доказателствата по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Първоначално подадената касационна жалба е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП, станало на 15.10.2008 год., за разликата над присъдените общо 105 790,86 лева до предявеният размер от 472 615 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства, включително заключенията на назначените по делото експертизи в съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД и прилагайки принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП, съдът е определил размера на обезщетението за имуществените и неимуществени вреди, като се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 год. Анализирайки доказателствата по делото апелативният съд е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, както и наличието на данни за трайно увреждане на гръбначния мозък, водещо до нарушена двигателна способност на краката със затруднена походка, лесна уморяемост и несигурната прогноза на разпитаните експерти за пълното му възстановяване, при което е достигнал до идентични изводи относно дължимия размер на обезщетението присъдено от първоинстанционния съд. Претендираните имуществени вреди са обезщетени до доказания от ищеца размер, като възмездяването на пропуснати ползи е определено на база действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането съгласно т.7 от ППВС № 4/1975 год.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните данни и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на съда на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения подадената от ищеца К. К. касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на производството по отношение жалбата на ищеца, подадената от ответника Д.-Общо застраховане ЕАД, [населено място] насрещна касационна жалба не може да бъде разгледана, ако не бъде разгледана по същество първоначално подадената касационна жалба, в който смисъл е разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК.
Налице е, обаче, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, имаща характер на определение, с която е осъден ищецът да заплати по сметката на ОС-Добрич сумата 14 672,97 лева държавна такса изчислена върху отхвърлената част от предявения иск. В тази част подадената касационна жалба има характер на частна касационна жалба и следва да бъде разгледана в настоящото производство. По приложението на чл.83, ал.1, т.4 ГПК е налице трайноустановена съдебна практика, която е в смисъл, че цитираната разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, включително и по отношение на прекия иск срещу застрахователя на делинквента по чл.226, ал.1 КЗ. Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда. Според чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати дължимите държавни такси, като съответните суми се присъждат в полза на съда. При частично уважаване на иска ищците носят отговорност за заплащане само на съответната част от разноските направени от насрещната страна на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не дължат държавна такса върху отхвърлената част от иска в случаите, когато са освободени от заплащане на държавна такса. В този смисъл са опр. по ч.т.дело № 256/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о.; опр. по ч.т.дело № 311/2011 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; опр. по ч.т.дело № 372/2011 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; опр. по ч.т.дело № 260/2012 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о.; опр. по ч.т.дело № 1325/2008 год. на ВКС, ГК,ІV г.о. и др., постановени при действието на новия ГПК.
В случая, с оглед данните по делото, в противоречие с посочените процесуални норми и цитираната съдебна практика на ВКС/която е задължителна за по-долните съдебни инстанции/ Варненският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която ищецът е осъден да заплати по сметката на Добричкия окръжен съд сумата 14 672, 97 лева държавна такса, въпреки че същият е освободен от заплащането й на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в тази част както и потвърденото с него първоинстанционно решение, имащо характер на определение относно присъдената в полза на окръжния съд държавна такса, следва да бъдат отменени.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решението на Варненския апелативен съд № 116/03.06.2011 год. по в.т.дело № 128/2011 год. в частта му, с която е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд № 524/25.11.2010 год. по гр.дело № 10/2010 год. в частта, с която е осъден ищецът К. К. да заплати по сметката на съда държавна такса в размер на 14 672,97 лева и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ решението на Добричкия окръжен съд № 524/25.11.2010 год. по гр.дело № 10/2010 год. в частта му, имаща характер на определение, с което е осъден К. М. К. от гр.Г.Т. да заплати на Добричкия окръжен съд сумата 14 672,97 лева-държавна такса по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 116/03.06.2011 год. по гр.дело № 128/2011 год. в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: