О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 05.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1733 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 07.09.2011 г. по гр. д. № 1986/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, след отмяна на решение № 2247/10.06.2011 г. по гр. д. № 17866/2009 г. на Пловдивски районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение, поради уволнение до сумата от 5 425. 92 лв. за периода от 26.12.2009 г. до 26.06.2010 г., по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, както и в частта за присъдените разноски на ответника над 65. 74 лв. до 360 лв., са уважени така предявените искове в посочената им част, а в останалата отхвърлителна част – по претенциите за трудово възнаграждение и за обезщетение поради уволнение над присъдения размер – първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото не е установено извършването на подбор измежду всички лица, които заемат същата длъжност като тази на ищеца; нито, че е доказано колко са щатните бройки за съответната длъжност, които се засягат с предвиденото съкращение, тъй като това обстоятелство е следвало да се установи единствено и само с писмени доказателства; липсват щатни разписания и длъжностни характеристики, за да се установи факта на съкращението и трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност; няма изготвен протокол за подбор по обективните критерии на закона за квалификация и ниво на изпълнение на работата с отразени резултати от извършването му. Проведеното уволнение е счетено за незаконно и поради обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска предварителна информация от ищеца за наличие на заболяване, обосноваващо закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, поради което процедурата за реализираното й е изначално опорочена.
Против решението на въззивния съд в уважената част на исковите претенции е постъпила жалба от ответното дружество.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси има ли изискване за писмена форма на подбора и допустимо ли е релевантните обстоятелства в хипотезата на чл. 329, ал. 1 КТ, с резултатите от проведения подбор да се установяват с всички доказателствени средства, вкл. и със свидетели, в противоречие с практиката на ВКС, установена по задължителен начин – решения по чл. 290 ГПК : Решение № 30 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., ГК, ІІІ г. о.; Решение № 133/31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 74/2009 г., ГК, ІV г.о.; Решение № 310 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 333/2009 г., ГК, ІV г.о.
Ответникът по жалба изразява становище, че повдигнатите правни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са разрешавани противоречиво от съдилищата, както и че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставените правни въпроси обуславят делото, с което е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото се поддържа същите да са решени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираните по – горе и приложени съдебни решения, е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.09.2011 г. по гр. д. № 1986/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в уважената част на исковете за защита срещу незаконно уволнение.
УКАЗВА на [фирма] със седалище [населено място], [община], област П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 188. 52 лв. за разглеждане на жалбата, като в противен случай тя ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: