Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1498_16_opr_288_108@109zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 05.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1498 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 26.11.2015 г. по гр.д. № 19997 /2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о. ІІ „д” възз. с-в, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което са уважени искове на ЕТ Н. К. С. с фирма „А. – Н. С.” срещу жалбоподателя [фирма] с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за предаването на владението на реална част от 40 кв.м. от УПИ 1023, в Район С. в София, индивидуализирани в решението (реалната част и УПИ) и за премахване на едноетажна временна постройка върху процесните 40 кв.м., също индивидуализирана в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване и по обусловен от първия иск негаторен иск.
От правна страна въззивният съд е приел, че доводите на жалбоподателя ( [фирма]) за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни: Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на посочения от него УПИ 1023 и че ответникът е изградил процесната барака. Възражението, че процесният имот не е идентичен с процесния, е направено за първи път с въззивната жалба и е преклудирано. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот. Първоинстанционният съд в съответствие с чл.172 ГПК правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от геодезическото заснемане се установява имотната граница на двата съседни имота, която е нанесена в плана като кадастрална и от което заснемане се установява че ответникът е навлязъл в имота на ищеца. Въззивният съд е изложил изводите си за регулационния и кадастралния статут на имотите на страните и за местоположението на процесната реалната част, на постройките и на оградата на заключението на вещото лице. Приел е, че правилен изводът на първоинстанционния съд, че от приетите неоспорени заключения на вещо лице по СТЕ се установява построяването на постройките в процесната част от имота, за което ответникът не е ангажирал доказателства, че притежава одобрен архитектурен проект, а от приетите по делото доказателства се установява, че постройките не са построени в рамките на даденото му от ответника разрешение. След изложените свои мотиви въззивният съд е написал, че споделя мотивите на районния съд по исковете и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
Процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за съществото на спора.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил доказателствата за релевантните факти с оглед доводите на жалбоподателя. А видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е основал изводите си за основните релевантни факти за това в кой имот (на ищеца или на ответника) попада спорната реална част от поземлен имот, в която се намира и процесната временна постройка, точно на кое място върху плана (в чий имот) е поставена оградата и на кое постройката и за наличието на строителни книжа за нея (за законността на постройката) на заключението на СТЕ (основно и допълнително), като останалите доказателства са обсъдени съвкупно с него. От изводите за тези факти следват и изводите за останалите релевантни факти. Въззивният съд е упражнил правомощието си по чл.272 ГПК по отношение на изводите на първоинстанционния след като е изложил самостоятелни мотиви по доводите във въззивната жалба.
Процесуалноправен въпрос: каква е възможността за събиране на доказателства във въззивното производство, които не са нововъзникнали и новооткрити;
Въпросът е във връзка с довод за нарушение на разпоредбата на 266,ал.1 ГПК, по отношение на приетото доказателство за лицензиране на геодезическа фирма, която е изготвила скица, представена с исковата молба.
Въпросът не е обусловил изводите на съда относно релевантните факти. Доказателството е представено с отговора на ЕТ с фирма „А. – Н. С.” на въззивната жалба в подкрепа на възражението за преклузия на направения във въззивната жалба довод, че процесният имот не е идентичен с процесния. Доказателството е представено евентуално, в случай, че доводът бъде разгледан. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел доводът във въззивната жалба за преклудиран (възражението в отговора за основателно).
Процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроси извън обхвата на исканата защита.Жалбоподателят визира изследването на факти относно местоположението и законността на няколко постройки, при направено искане за премахване на една.
Въпросът не е обуславящ, съдът не се е произнесъл в решението си (в диспозитива му) извън предмета на спора.
Материалноправен въпрос: Възможно ли е да бъде определено от съда точното местоположение на имотна граница между два съседни имота при неустановени координати или отбелязване на регулационни линии с нетрайни знаци или сграда
Въпросът не е обуславящ, в потвърденото първоинстанционно решение местоположението на процесните реална част и сграда са определени чрез посочване на геодезични координати – дължина и ширина. Изводът на съда е формиран въз основа на прието по делото неоспорено заключение на вещо лице, изготвено въз основа на предоставени по делото данни и графични измервания. Изготвени са скици, неразделна част от основното и допълнителното заключения на вещото лице.
Вещото лице не е установило хипотезата, на която е основан въпросът. Установило е, че сградата е построена по оградата, която обаче не съвпада с имотната граница между двата имота и че няколкото построени сгради (според вещото лице те са свързани и представляват един комплекс), между които и процесната, са без одобрен проект. Вещото лице е изследвало и обсъдило регулационните планове от 1972 г. и 2001 г. и е установило в т.7, че границата следва да следва кадастралната линия между имотите , скица 8 – по нея е решението на СРС.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендира присъждането на разноски съгласно списък, но не е представила нито списък, нито доказателства за уговорени и /или заплатени разноски. Поради това и на ответника разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.11.2015 г. по гр.д. № 19997 /2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о. ІІ „д” възз. с-в по касационна жалба на [фирма] .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.