О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София,06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1083 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Х. А. срещу решение № 137/19.05.2011 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 104/2011 г. в частта, в която е отменено уважителното решение на Русенски окръжен съд /Р./ по иска на касатора срещу [фирма] за сумата от 55 783.20 лв. с ДДС и е постановено друго решение, отхвърлящо иска за отменената част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи само разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 55 783.20 лв. с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изграждане на климатична инсталация в [фирма]. В производството са предявени насрещни искове, които не са предмет на касационната жалба. Искът за сумата 55 783.20 лв. на [фирма] е уважен от Р., чието решение в тази част е отменено от ВТАС и този иск е отхвърлен. ВТАС е изложил много подробни съображения във връзка със сключения между страните договор, възложената с него работа и липсата на основание за плащане по предявения иск във връзка с дължимо възнаграждение по договора за изграждане на климатична инсталация.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай като въпроси касаторът формулира следното:
1. „Изградена ли е климатичната инсталация, предмет на договор ………. в съответствие с възложената работа?”
2. „Какви са причините, поради които изградената климатична инсталация не е приета от възложителя с протокол за приемане и предаване?”
3. „По чия вина изградената климатична инсталация не може да се ползва по предназначение” и какви са причините за това?
Така формулираните „въпроси на касатора” не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловили правните изводи на въззивния съд в решението му по спора. Въпросите са фактологично обусловени и изискват фактологичен отговор с оглед събраните доказателства, обсъдени във връзка с доводите и възраженията на страните. Ето защо не се касае до въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, които да мотивират основание за достъп до касация. В този смисъл са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Независимо от липсата на формулиран въпрос, обусловил изхода на спора, съобразно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът не сочи и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /т.2, т.3 и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Касаторът не излага и доводи, нито и каквито и да било съображения за наличие на някоя от визираните хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 1565.66 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/19.05.2011 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 104/2011 г. в обжалваната част – частта, в която е отменено уважителното решение на Русенски окръжен съд по иска на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 55 783.20 лв. с ДДС и е постановено друго решение, отхвърлящо иска за отменената част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място],[жк] [улица] бл.11 вх.8 ет.4 ап.10 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица] направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1565.66 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 66 ст./ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.