О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 08.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 610 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 12003/5.ХІ.2013 г. на софийското [фирма], подадена против определение № 2296 на Софийския апелативен съд, ГК, от 17.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3029/2013 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена/ – е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во (с вх. № 57345 от 16.V.2013 г.) срещу имащата характера на определение част от решение №794/26.ІV.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-10, по т. д. № 3223/2011 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во поради недопустимост на исковете на д-вото с правно основание по чл. 124, ал. 4 ГПК и с предмет: установяване по отношение на ответната [фирма]-С., че в Централния кредитен регистър /Ц./ не са били вписани данни относно прехвърляне на вземания по договор за кредит от 5.ІV2006 г., за извършени плащания и за сключено между страните споразумение от датата 28.ІХ.2009 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на САС, който да бъдел задължен да разгледа по същество подадената частна въззивна жалба „и да се произнесе по нейната основателност”. Инвокирани са доводи, че в действителност препис от първоначално обжалваното пред САС първоинстанционно решение е бил връчен на търговеца настоящ частен жалбоподател един ден по-късно: вместо на датата 8 май 2013 г. – на 9 май с. г.
Ответната по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Независимо от погрешното посочване във финалната част от диспозитива на атакуваното определение на САС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС под условието, че са налице „основания за допустимост на касационно обжалване”, настоящата частна жалба на [фирма] – С. няма характер на касационна, тъй като е насочена срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд /арг. чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК/. Затова в настоящето пр-во пред ВКС д-вото има качеството на частен жалбоподател, а не на частен касатор. Оставената без разглеждане негова частна жалба е била заведена в първостепенния съд с вх. № 57345 от датата 16 май 2013 г. Видно от приложената по делото разписка за връчване на препис от първоинстанционното решение на СГС на представител на [фирма] – С. е, че това е станало на датата 8 май 2013 г. /присъствен ден, сряда/, а не на следващия ден – девети май, като преписът е бил надлежно връчен на адв. П. Н. Х., в качеството й на преупълномощена от адв. Д. Ат. Банкова-Г.. В приложената към частната жалба разпечатка от електронна кореспонденция по Gmail на друг процесуален представител на търговеца по пълномощие – адв. Д. Ат. Банкова-Г. от САК се твърди изгоден за нея факт /впечатление/, че първоинстанционното решение било получено на датата 9 май 2013 г., но също и че: „оттогава текат сроковете, има един едноседмичен и един двуседмичен – за обжалване”. Съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК, която разпоредба се отнася за срок, който се брои на дни, изчисляването му се извършва „от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден”. Следователно денят 9 май е бил този първи ден, непосредствено следващ датата на връчване на преписа от първоинстанционното решение на СГС, т.е. началният ден от седмичния срок, изтичащ на датата 15.V.2013 г. /присъствен ден, сряда/ или „съответния ден” – според точния смисъл на текста на чл. 60, ал. 4 ГПК.
Като е съобразил всички тези данни по делото, съставът на САС е направил вярна, съответстваща на цитираните разпоредби от процесуалния закон, констатация за просроченост на частната жалба на д-вото, която е оставил без разглеждане. Затова атакуваното негово прекратително определение ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2296 на Софийския апелативен съд, ГК, от 17.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3029/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2