4
гр. д. № 7694/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 279
София, 08.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 7694/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. И. Б. срещу решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2693/2012 г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение от 03.04.2012 г. по гр. д. № 12560/2009 г. на СГС, І-4 с-в, в частта с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск по чл. 79, ал. 2 ЗС и ревандикационен иск за недвижим имот УПИ ІІ, в кв. 3 по плана на [населено място], с площ от 9 дка. С решението е потвърдено първоинстанционното в останалата му част, с която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск по чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 81 ЗС за същия имот. Касационният довод е за незаконосъобразност и необоснованост. Допускането до касационна проверка на решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение се иска по разрешения от съда процесуален въпрос дали сезираният с нов иск съд трябва да основе извода си за обективните предели на силата на пресъдено нещо на предходно решение на заявените и разгледани основание и петитум без да вземе предвид отразената във влязлото в сила решение правна квалификация. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане и развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна. Обосновава довод за отсъствие на основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е предявил срещу [фирма], [населено място] при условията на обективно кумулативно съединяване иск за установяване, че е собственик на описания имот на основание давностно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС и ревандикационен иск за същия имот, който се намира във владение на ответника.
В хода на процеса е конституиран като трето лице помагач на ответника [фирма], [населено място].
От фактическа страна по делото е установено, че през 1998 г. касаторът, който е бил член на съвета на директорите на [фирма], е закупил от същото дружество процесния имот, за което е съставен нот. акт. 48 от 01.12.1998 г., т. І, н. д. № 57/1998 г. Към тази дата дружеството продавач вече е било обявено в несъстоятелност, което е дало основание на синдика на продавача „А. Т.” да предяви иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване на договора за продажба за нищожен съединен с осъдителен иск за ревандикация на същия имот. Исковете са предявени на 02.02.2004 г.
С решение от 22.11.2005 г. по гр. д. № 385/2004 г. на СГС, търговска колегия, влязло в сила на 22.05.2007 г., е обявен за недействителен на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността договорът за покупко-продажба, предмет на нот. акт № 48 /1998 г. и е уважен ревандикационния иск като касаторът е осъден да ревандикира на синдика на [фирма], спорния имот. Синдикът е бил въведен във владение на имота.
Ответникът по иска [фирма], [населено място] е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 718 ТЗ в процедура по осребряване на имуществото на масата на несъстоятелността, за което е съставен нот. акт № 12 от 04.09.2009 г., т. І, рег. № 912, н. д. № 10/22009 г. като му е предадено и владение на имота на 19.11.2007 г., за което е съставен протокол за въвод във владение.
В отговора по исковата молба е направил възражение за недопустимост на исковете поради формирана сила на пресъдено нещо по тях с постановеното решение в производството, инициирано от праводателя му. Развил е доводи и за неоснователност на твърдението за придобиване на имота на основание давностно владение, тъй като то е било прекъснато с предявяване на иска за обявяване за недействителен договора, от който касаторът е черпел вещни права върху имота.
В хода на производството ищецът се е позовал и на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС като е поддържал, че е владял имота на правно основание – договора за покупко-продажба от 1998 г. Сезираният с иска СГС е намерил, че това придобивно основание е въведено при условията на евентуалност и се е произнесъл и по него в диспозитива на решението, като е отхвърлил основаният на него установителен иск за собственост като неоснователен.
Въззивният съд е намерил, че предявеният установителен иск за собственост, основан на оригинерният придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС, е неоснователен, тъй като давността не е изтекла до предявяване на иска. Тя е била прекъсната с предявяването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ГПК, който е уважен с влязло в сила решение. Ищецът е отстранен от имота след извършен въвод във владение на 19.11. 2007 г. и до предявяване на иска на 17.12.2009 г. не е изтекъл десетгодишен придобивен давностен срок.
Решението, в частта, с която е разгледано по същество релевираното с молба от 11.05.2011 г. твърдение за придобиване на правото на собственост върху имота на основание добросъвестно давностно владение – чл. 79, ал. 2 ЗС, въззивният съд е намерил за недопустимо. Приел е, че по аргумент от чл. 143, ал. 2 ГПК това ново придобивно основание е заявено в проведеното първо по делото съдебно заседание. В това заседание ищецът разполага само с правото да уточни и допълни исковата молба, но не и да предявява нови искове. На следващо място е приел, че правото да се позове на това основание за придобиване на вещни права върху имота е преклудирано с приключване на производството по предявения срещу него иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ съединен с ревандикационен иск. Тези искове са предявени през 2004 г. и при направено твърдение, че добросъвестното владение е установено през 1998 г., когато е сключен договор за покупко-продажба от ищеца, то петгодишния давностен срок е бил изтекъл към датата на предявяване на иска, т. е. фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС се е осъществил и ищецът е следвало да релевира това възражение в производството по ревандикационния иск. След влизане в сила на решението по предявения от синдика на [фирма] ревандикационен иск, правото да се позове на този придобивен способ по чл. 79, ал. 2 ЗС е преклудирано.
По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 108 ЗС и е обезсилил решението по иска по чл. 79, ал. 2 ЗС като недопустимо, постановено по непредявен иск.
Поставеният от касатора в изложението правен въпрос за силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. д. № 385/2004 г. на СГС, ТК, и нейните предели не е обосновал крайните изводи на съда за неоснователност на исковете, поради което той не представлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Окръжният съд се е позовал на липсата на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС в полза на касатора, от което е намерил за неоснователен установителният иск за собственост. Неоснователността на ревандикационният иск е извел от това, че ищецът не е установил да е собственик на имота на посоченото от него основание.
Недопустимостта на установителния иск по чл. 79, ал. 2 ЗС е обснована с това, че той не е заявен с исковата молба, а заявяването му в първото съдебно заседание е неподопустимо по аргумент от чл. 143, ал. 2 ГПК. Друг аргумент за недопустимост на установителния иск, основан на това придобивно основание, е обоснован с това, че правото да се позове на него е преклудирано. Срещу касатора е бил предявен от синдика на [фирма] в несъстоятелност ревандикационен иск за същия имот. Към датата на предявяването му кратката придобивна давност, на която се позовава в настоящото производство касаторът (ищец), е била изтекла и той е следвало да я релевира и докаже осъществяването на всички елементи от фактическия състав на добросъвестното владение. Като не е направил това правото да се позове на това основание се е преклудирало.
Решаващият извод на съда е обоснован на недопустимо въвеждане на придобивното основание по чл 79, ал. 2 ЗС, а не на пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с решение, постановено по ревандикационен иск, предявен от трето лице, помагач на ответника, срещу касатора, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2693/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: