О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 09.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5890/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №131/15.07.2015 г. по гр.д. № 229/2015 г. на Апелативен съд [населено място] , ГО, първи състав по касационна жалба на С. М. М. и П. Х. М. и двамата от [населено място], чрез ад. П. Ш..
С обжалваното решение е потвърдено решение №83/23.02.2015 г. по гр.д. № 23582013 г. на Хасковския окръжен съд, в частта с която на осн. пар.5 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във вр. чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност / отм./ са отнети в полза на държавата на движими и недвижими вещи и парични средства от С. М. М. в лично качество и от С. М. М. и П. Х. М. придобити в качеството им на съпрузи .
Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/, [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Застъпва становище, че доводът за липса на активна процесуална легитимация на ищеца КОНПИ/ КУИППД/ към момента на образуване на делото е несъстоятелен доколкото по силата на закона заместник председателят на комисията има валидна представителна власт ,която може да упражнява при отсъствие на председателя. Излагат се и други съображения касаещи основателността на подадената жалба.
Прокуратурата като контролираща страна не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е придружена с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Касаторите считат, че въпросът за понятието „значителна стойност”; въпросът за приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ ; въпросът за активната процесуална легитимация на КУИППД – и дали същата се осъществява по общите критерии на ГПК или трябва да се има предвид и правилата на специалния закон /ЗОПДИПППД/ отм./, са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което по отношение на тях е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Видно от обосновката към първия въпрос същият се повдига , доколкото според касатора при проверката от КУИППД и от съда дали имуществото придобито за определен период е на значителна стойност по смисъла на параграф 1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/ отм./ от една страна се събират стойности в лева / за заплати, дивиденти, разходи по НСИ и др./, а от друга – пазарни стойности на движимо и недвижимо имущество , въпреки , че за стойността на това имущество има събрани доказателства по делото. По този въпрос с оглед контекста, в който се поставя, има трайна и задължителна практика на ВКС:
С решение №89/2010 год., постановено по гр.д. № 717/2009 год. на ВКС, 3 г.о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност по см. съгл. чл. 3,ал.1, във вр. пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД, е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарната цена към момента на придобиването му, което се установява с помощта на експертни заключения, а не неговата придобивна цена по документи за собственост.
Това виждане по повдигнатия въпрос се споделя и в решение № 471/ 06.07.2010 год. по гр.д. № 641/2009 год. на ВКС, 3 г.о. , както и в решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, 4 г.о., където отговора на въпроса е доразвит , като съдът приема, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това , че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на КУИППД не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото.С оглед на това не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа за собственост.
Поради наличието на задължителна практика по въпроса очевидно допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изпълнено. Същевременно при преценката дали за посочения в искането по чл. 28 ЗОПДИППД период, придобитото имущество е на значителна стойност, въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика.
По отношение на останалите два въпроса соченото като допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е цитирано бланкетно, което не позволява да се извърши преценка относно това дали същото е изпълнено по отношение на тези въпроси. В тази връзка следва да се посочи, че съгл. т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното приложение на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни , неясни и противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е посочил коя е съдебната практика по въпроса която следва да бъде променена или осъвременена ,както и кои законови разпоредби са непълни неясни или противоречиви,което наляга тяхното тълкуване.
Казаното е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Независимо от това следва да се посочи следното:
Въпросът за приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ се поставя с оглед становището на касатора, че приетата само за изпълнение по реда на чл. 457 НПК /трансфер на осъдени лица/ присъда, не попада в приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД / отм. / тъй като това не е изрично предвидено в текста на специалния закон .Сочи се, че тази процедура е различна от процедурата по раздел ІІ чл. 463- признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд. Доколкото по отношение на постановената от чуждестранен съд осъдителна присъда не е проведено производството по екзекватура една от предпоставката на чл. 3 от ЗОПДИППД за образуване и провеждане на производство по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, не е налице. Този въпрос обаче е разрешен и преклудиран с определение №13/08.01.2013 по ч. Гр.д. № 775/2012 г. на – г.о. на ВКС,4 г.о. постановено по чл. 274,ал.3 ГПК по частна жалба на касаторите срещу определението на Окръжен съд – Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр. осн. чл. 28 ЗОПДИППД, предмет на настоящото дело. Със същото е прието ,че съгласно чл. 3 / отм./ производството по закона се провежда и в случаите , когато е установено имущество придобито от престъпна дейност , извършена в чужбина , която не попада под наказателната юрисдикция на Република България като без значение е дали присъдата на чуждестранния съд е призната по реда на чл. 463 и сл. от НПК или е приета за изпълнение от българския съд по реда на чл. 457 НПК.В допълнение следва да се посочи, че определението на българския съд по чл. 463 и сл. НПК играе ролята на признаване на чуждестранната присъда тъй като крайната цел на производството по „трансфер” е българският гражданин да изтърпи в родината си наложеното от чуждестранен съд наказание „лишаване от свобода”, което предполага нейното признаване и съответно нейното изпълнение на територията на република България. Съгласно чл. 461 НПК присъдата, както и решенията за нейното изменение или отмяна приети за изпълнение по реда на този раздел/ „Трансфер на осъдени лица”/ , имат сила и действие на присъда и решения , постановени от съд на Република България.
Въпросът за активната процесуална легитимация на КУИППД – и дали същата се осъществява по общите критерии на ГПК или трябва да се има предвид и правилата на специалния закон /ЗОПДИППД/ отм./, се поставя във връзка с обстоятелството , че искането по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, е подписано от заместник – председателят на комисията. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 28 от ЗОПДИППД отм./, комисията внася пред съответния окръжен съд мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.Съгласно чл. 12,ал.3 от ЗОПДИППД /отм./, Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност е колегиален орган , който се състои от петима членове, включително председател и заместник председател; Съгласно чл. 12,ал.12 от Закона, Комисията приема устройствен правилник, с който се определя дейността, съставът , районите на действие и организацията на работа на териториалните й дирекции. Съгласно чл. 12 на този правилник , председателят на комисията представлява същата,а съгласно чл. 13 от Правилника, заместник председателят подпомага председателят на комисията и го замества при негово отсъствие. По аналогия следва да се приеме, че и при липса на председател на комисията същата следва да се представлява от нейния заместник председател като неговите правомощия произтичат от закона. Противното разбиране би означавало да се блокира нейната дейност до назначаване на нов председател. С оглед на това искането по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./е подадено от материално и процесуално легитимирано лице.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131/15.07.07.2015 г., постановено по гр.д. № 229/2015 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, ГО, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: