О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 22.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. С. А. от гр. К., чрез пълномощника си адв. С от АК-. , против въззивно решение от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 226/2009 г. на К. окръжен съд, с което е отменено решението от 24.02.2009 г. на К. районен съд, постановено по гр.д. № 1602/2008 г., в частта му, с която са уважени предявените от З. С. А., срещу община К., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ до сумата от 1318,56 лв.; с правно основание чл. 245, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за сумата от 230,40 лв. С обжалваното решение исковете са отхвърлени и е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 1318,56 лв. до пълния предявен размер от 1613,04 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 245 във връзка с чл. 128 ал. 1, т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но тъй като са представени отделни решения на ВКС, а не задължителната му практика, се касае до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Бланкетно е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е конкретизиран от жалбоподателката материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, а бланкетно е посочен изведения от законодателя критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си касаторката е представила съдебни решения: решение № 1* от 31.10.2003 г. по гр.д. № 3455/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 681/2007 г. на І-ви състав на ГК на САС.
Ответникът по касационната жалба община К., чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт А. П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата в тази част е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 245, във връзка с чл. 128 ал. 1, т. 2 КТ, за сумата от 230,40 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.2008 г. до 16.10.2008 г., като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящият случай обжалваемият интерес не надхвърля определената от закона граница над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – законосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение по основанието регламентирано от чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на посочен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията в изложението за неправилно приложение на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ от въззивния съд се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на решението.
Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касаторката не е обосновала своите твърдения, които по-скоро касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което, както се посочи по-горе, е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което да обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Такова би било налице, ако произнасянето на съда би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта му подлежаща на касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 226/2009 г. на К. окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от З. С. А. от гр. К. срещу община К. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, по жалбата с вх. № 2* от 30.06.2009 г. на З. С. А. от гр. К..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 2* от 30.06.2009 г. на З. С. А. от гр. К. срещу въззивно решение от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 226/2009 г. на К. окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от З. С. А. от гр. К. срещу община К. искове, с правно основание чл. 245, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, за сумата от 230,40 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.2008 г. до 16.10.2008 г.
Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: