О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 26.03.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 149/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от О. прокуратура Р. , като представител на П. на РБ, срещу решение от 28.10.2008г. по гр.д. № 568/2008г. на Русенски окръжен апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост. Представя решение по гр.д. №475-04г.2800-05г. ВКС.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 19.05.2008г. по гр.д. №61982008г. на Русенски РС, е уважил иска на Д. Д. Н. срещу П. на РБ за сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, тъй като е бил признат за невинен с присъда по НОХД 2109/07т. на Русенски РС за това да е запалил по непредпазливост чуждо имущество на значителна стойност- прикачен вагон, собственост на БДЖ – престъпление по чл.331, ал.1, пр.2 НК, като му е присъдил и лихва от 20.08.2008г. и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 10 000 лева.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК прокуратурата поддържа, че със обжалваното решение е разрешен съществен правен въпрос, а именно досежно именно относно критерият за определяне понятието ”справедливо” обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона и трайната съдебна практика, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е посочена противоречива практика на съда по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П РЕ Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2008г. по гр.д. № 568/2008г. на Русенски окръжен апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: