ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№279
София, 13.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 26/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Й. Б. и по касационна жалба на ответника А. п. гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 426 от 24.09.2008 год. по гр. д. № 468/2008 год., с което е оставено в сила решение № 444 от 25.03.2008 год. по гр. д. № 67/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Й. Б. сумата 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него душевни болки и страдания и емоционален срив в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение с обвинителен акт от 19.11.2003 год. за престъпление по чл. 387, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за злоупотреба с власт и служебното му положение, с цел да набави за себе си имотна облага при условията на продължавано престъпление, за което престъпление няма постановена срещу ищеца осъдителна присъда, а наказателното производство по НОХ дело № 119/2004 год. на Военен съд гр. П.. д. № 529/1999 год. на ПВОП) е било прекратено на основание чл. 239а, ал. 6 НПК, като за разликата над присъдените 500 лв. до пълния претендиран размер 18 000 лв., като неоснователен иска е отхвърлен.
В изложение по допускане на касационно обжалване ищецът И. Й. Б. поддържа, че решението на въззивния съд относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е постановено в противоречие с представена съдебна практика – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят е поставил и въпроса от кога се дължи законна лихва върху обезщетението – от завеждането на исковата молба (както е постановил съдът) или от влизане в сила на прокурорския акт, съдебния акт или определението за прекратяване на наказателното производство, като поддържа, че в тази част решението е постановено в противоречие с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по допускане на касационно обжалване, ответникът А. п. гр. П. поставя процесуалния въпрос за допустимостта на постановеното решение, с оглед приложение на разпоредбата на чл. 299 ГПК (чл. 224 ГПК /отм./). Поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС- основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на решение № 59/08.05.1986 год. по гр. д. № 27/86 год. на ОСГК на ВС (решението не е представено), но като постановено по конкретен казус, обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Страните по делото не са представили писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, уважен за 500 лв. и отхвърлен за разликата до 18 000 лв., както и че обжалваемият интерес въведен с двете касационни жалби не е под 1000 лева, намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложението по допускане на касационно обжалване касатора А. п. гр. П. поставя съществения процесуалноправен въпрос за обективните предели на силата на присъдено нещо на обжалваното въззивно решение и решение на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 907/2005 год., потвърдено с решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 620/2006 год., с което на жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че решенията по двете дела касаят едно и същото правно основание, при идентичност на въведения по делата предмет на спорното материално право. Въпросът се явява от съществено значение за изхода на спора, тъй като се отнася до допустимостта на поставеното въззивно решение, етап предхождащ проверката на правилността на решението, за която съдът следи служебно, а в случая тя е инвокирана и в изложението на касатора-ответник.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение изцяло, при доказано приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение постановено в противоречие със задължителна за съда съдебна практика – т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, относно разпоредбите на процесуалния закон (чл. 224 ГПК /отм./), „чието нарушаване води до недопустимост на решението, защото уреждат абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и диспозитивното начало в процеса, като предели на процедирането на съда”.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 24.09.2008 год. по гр. д. № 468/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ