ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
София 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1160 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ГПК К. Солища – с. Ш. лъка против решение № 128/13.08.2009 г. по гр.д. № 490/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 13.12.2007 г. по гр.д. № 1700/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ДФ З. искове за заплащане на сумите: 101 489 лв. одобрена помощ по проект по договор № 821/21.10.2003 г. ведно със законната лихва, и 16 383.49 лв. лихва за забава, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че процесуалноправните въпроси за преценяването на всички доказателства по чл.188,ал.1 ГПК-отм. и наличието на преюдициален спор по смисъла на чл.182,ал.1,б.”г” ГПК-отм., са решени в противоречие с практиката на ВКС, а наличието на виновно неизпълнение на задълженията на ищеца е материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни за виновно неизпълнение на задълженията на ищеца, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 128/13.08.2009 г. по гр.д. № 490/2008 г. на Софийски АС.
Осъжда ГПК К. Солища – с. Ш. лъка да заплати на ДФ З. сумата 2 770 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: