ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. София, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2778 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2323/05.06.2017 г. на Основно училище „С. К.“ – [населено място], представлявано от директора Т. Георгиева Й., чрез адвокат М. М., против въззивно решение № 37/05.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 92/2017 г. по описа на Окръжен съд- Разград, с което като е потвърдено решение № 10 от 31.01.2017 г. по гр. д. № 538/2016 г. на Районен съд – Кубрат, са уважени предявените от Галена С. Т. искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ и чл.225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „учител“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение и за времето, през което е работила на по-нископлатена работа, в общ размер на 1 618,37 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ основанието по чл.215, ал.1 т.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за несъвместимост за заемане на длъжността „педагогически специалист” от лица, осъдени за умишлено престъпление, може ли да се прилага по отношение на заварените трудови правоотношения на педагогическите специалисти; 2/ как се съотнасят разпоредбите на чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ и § 27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО; 3/длъжен ли е работодателят да прекрати на основание чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО, във връзка с чл. 330, ал.2, т.10 КТ трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, когато това е станало преди влизане в сила на нормите на ЗПУО и разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ; 4/ дава ли възможност разпоредбата на §27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО на педагогически специалисти, осъдени за престъпление от общ характер, които са лишени от правото да упражняват професията и които страдат от конкретни заболявания и отклонения, да запазят трудовото си правоотношение, в случай че тези факти са настъпили преди влизане в сила на ЗПУО и на чл.330, ал.2, т.10 от КТ; 5/ следва ли разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО да се тълкува във връзка само с чл.213 ЗПУО, или същата следва да се тълкува систематично и логически и с нормата на чл.215, ал.1, т. 1- т.3 ЗПУО.
Обобщени и уточнени от състава на ВКС /съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/, въпросите се свеждат до един – длъжен ли е работодателят да прекрати на основание чл.330, ал.2, т.10 КТ във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО и на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 КТ, или в тези случаи се касае за „заварени трудови правоотношения” по смисъла на § 27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО и несъвместимостта за заемане на длъжността от осъденото лице се преценява с оглед действалите в отменения Закон за народната просвета забрани за заемане на учителската длъжност.
В изложението се поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като липсва формирана практика на ВКС, а освен това, че е налице противоречива практика на съдилищата, като се позовава на постановеното решение № 213/15.03.2017 г. по гр.д.№ 5658/2016 г. на РС – Сливен, за което няма данни да е влязло в сила.
Ответната страна по жалбата Галена С. Т. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че ищцата Галена Т. е заемала длъжността „учител“ при ответника ОУ „С. К.“ – [населено място], считано от 29.08.2014 г. по безсрочен трудов договор. С одобрено от наказателния съд споразумение от 05.07.2016 г. по НОХД № 177/2016 г. на РС – Кубрат, имащо значение на влязла в сила осъдителна присъда, ищцата е призната за виновна и осъдена за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание пробация.
В изпълнение на дадени й с писмо от 26.09.2016 г. указания, ищцата представила на директора на училището изисканото свидетелство за съдимост, в което е удостоверен фактът, че лицето е осъдено за извършване на умишлено престъпление от общ характер. При тези данни, работодателят издал заповед № 7/28.09.2016 г., с която прекратил трудовото правоотношение с учителя на основание чл.330, ал.2, т.10 КТ, във вр. с чл.216, ал.1 и чл.215, ал.1, т.1 и ал. 3 от ЗПУО. Заповедта е мотивирана с посочване номера на наказателното дело от общ характер, по което ищцата е осъдена и на споразумението от 05.07.2016 г. на РС – Кубрат.
След преценка и анализ на доказателствата по делото и като отчел хронологията на събитията, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Посочено е, че в случая намира приложение разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗПУО, тъй като трудовото правоотношение между страните е възникнало на 29.08.2014г., т.е. става въпрос за заварено преди влизането в сила на 01.08.2016 г. на ЗПУО правоотношение, което се урежда от нормите на отменения Закон за народната просвета. Последният не съдържал забраната, въведена с нормата на чл.211, ал.1 от сега действащия ЗПУО. Съдът е посочил, че съгласно чл.125, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗНП, длъжността „учител“ не може да се заема от лица, на които за извършено умишлено престъпление с влязла в сила присъда е наложено наказание лишаване от свобода. В конкретния случай обаче, наложеното на ищцата наказание не е лишаване от свобода, а пробация. Споразумението, ползващо се със сила на осъдителна присъда, също датирало от момент, предшестващ влизането в сила на ЗПУО, което обуславяло приложимост на правилото по §27 ПЗР на ЗПУО, тъй като се касае за заварено трудово правоотношение. Прието е, че за да се определи дали се запазва съществувало преди влизане в сила на ЗПУО трудово правоотношение, следва да се извърши преценка дали към този минал момент, служителят е имал право да заема длъжността, с оглед действалите по отменената уредба императивни изисквания. Като е установил, че по отношение на ищцата не е била налице забрана за заемане на длъжността учител към датата на одобреното от наказателния съд споразумение, предвид вида на наложеното й наказание, съдът е направил извод за незаконност на уволнението и е уважил предявените искове по чл.344, ал. 1, т. 1 – т. 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението на касатора въпроси са релевантни, защото са обусловили правната воля на съда в атакуваното решение. К. контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на формирана практика на ВКС, по обобщения и уточнен от състава на ВКС правен въпрос – длъжен ли е работодателят да прекрати на основание чл.330, ал.2, т.10 КТ във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО и на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 КТ, или в тези случаи се касае за „заварени трудови правоотношения” по смисъла на § 27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО и несъвместимостта за заемане на длъжността от осъденото лице се преценява с оглед действалите в отменения Закон за народната просвета забрани за заемане на учителската длъжност.
Поддържаното от касатора второ основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване не се установява, тъй като липсват доказателства представеното като противоречива съдебна практика решение на РС – Сливен да е влязло в сила / в т.см. е приетото разрешение по т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 05.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 92/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
УКАЗВА на касатора Основно училище „С. К.“ – [населено място], [община], представлявано от директора Т. Й., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 82,36 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок представи платежния документ по делото. В противен случай, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.