О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№28
гр. София, 14.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2318 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №377 от 19.03.2018г. по гр.д. № 75/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 603 от 27.02.2017г. по гр.д.№ 62/2015г. на Пловдивски районен съд, с което: 1/ е отхвърлен предявения от И. Г. Г. против Ж. Й. Ж. иск по чл. 108 ЗС относно дясната гаражна клетка със застроена площ *,*кв.м. /означена като северозападен гараж на скицата на вещото лице на л.142 от делото/, намираща се в сграда с идентификатор *.*.*.*, застроена на * кв.м. в северната част на поземлен имот с идентификатор *.*.* в [населено място] , [улица], както и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на гаражната клетка в размер на 1440 лв. за периода 01.01.2013г. -01.01.2015г.; 2/ уважен е предявения от Ж. Й. Ж. против И. Г. Г. насрещен иск за установяване правото на собственост върху 1/4 ид.ч. /виж решението от 26.10.2017г. на Пловдивски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка/ от същата гаражна клетка.
Касационната жалба е подадена от ищцата И. Г. и касае двете части на решението. Твърди се в жалбата, че с решението са присъдени непретендирани от ответника права, поради което е налице свръхпетитум. Освен това, заявеното от ищцата в мотивите е признато за нейна собственост, но в диспозитива искът й се отхвърля. Горното обосновава недопустимост на решението. Поставят се следните правни въпроси във връзка с делото: 1/ може ли да се присъждат права, ако не са заявени от страните; 2/ наследственото правоприемство включва ли имплицитно и давностно владение; 3/ владение на идеална част води ли до придобиване на цялата вещ по давност. Поддържа се, че е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задълженията на съда да прецени въз основа на доказателствата дали претендираните от страните обекти са идентични. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е поставен въпросът: може ли съдът служебно да разширява предмета на спора, ако не е заявено това от страните.
Ответникът Ж. Й. Ж. в писмения си отговор, изготвен от адв. Д., възразява срещу поддържаната от касатора недопустимост на решението, както и срещу сочените основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцата И. Г. твърди, че е собственик на гараж в [населено място], на [улица], с площ от * кв. м., състоящ се от две гаражни клетки, представляващ сграда с идентификатор *.*.*.*, разположена в северната част на ПИ с идентификатор *.*.* в [населено място]. Ищцата ползва едната гаражна клетка лявата /източна/, с площ от *,* кв. м., а дясната /западна/, с площ *,* кв.м. се владее от ответника без основание и тя е предмет на ревандикационния иск. В уточнението от съдебно заседание на 10.11.2015г. изрично е заявено, че искът е за дясната гаражна клетка с площ *,* кв.м. В този смисъл е и изрично допуснатото от съда уточнение на петитума с определение от 18.11.2015г.
В отговора на исковата молба ответникът Ж. Ж. твърди, че неговите родители, а понастоящем той и майка му, са собственици на източната гаражна клетка. При изготвянето на кадастралната карта е допусната грешка като двата самостоятелни гаража са заснети като един и оттам са възникнали споровете. От своя страна, ответникът предявява насрещен установителен иск за собственост върху притежаваната от него по наследство от баща му 1/4 ид.ч. от източния гараж. /Според данните по делото майката В. Ж. Н. е починала на 12.03.2016г. и ответникът е единствен неин наследник, но това обстоятелство не е наведено по делото и изменение на петитума не е заявено/.
Правата си ищцата основава на договор за покупко-продажба, сключен през 2005г., с който е наред с жилище е придобила „гараж, построен в североизточната част на дворното място”, както и идеални части от поземления имот. В договора липсва друга индивидуализация на гаража.
Приетата техническа експертиза се установява, че в поземления имот са изградени два гаража, които в една сграда; източният гараж е площ от *,* кв.м., а западният е с площ от *,* кв.м., като всеки от тях представлява самостоятелен обект по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ.
При проследяване правото на собственост върху гаражите и извършените с тях разпореждания се установява следното: До 1993 г. гаражите в имота са били съсобствени между съсобствениците на терена В. Н. П., Е. К. Х. и Ю. К. Х., от една страна, и Й. Ж. Н. и В. Ж. Н., от друга. С договор за доброволна делба от 24.02.1993г. съсобствеността е прекратена, като първите трима са получили западния гараж, а вторите двама са получили източния гараж. Посредством няколко правни сделки В. Н. П., Е. К. Х. и Ю. К. Х. се явяват праводатели на ищцата, така че закупеният от нея гараж е западния. Й. Ж. Н. и В. Ж. Н. са родители на ответника Ж. Ж., като той притежава по наследство от баща си 1/4 ид.ч. от придобития от тях източен гараж /останалите 3/4 са на майка му/. Разпитаните свидетели С. и К. сочат, че гаражите са построени от бащата на ответника и от другия съсобственик В. Х., като всеки от тях ползвал по един гараж – Ж. десния, а В. левия. Синът на ищцата, разпитан като свидетел, разказва, че при закупуване на имота им бил показан целия гараж от * кв.м.; до 2006г. ответникът не е ползвал гараж, поради възникнали спорове и извършено от него препятстване на достъпа, му бил предоставен за ползване един гараж.
При тези обстоятелства въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск на ищцата и уважил установителния иск на ответника. Счел е, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния гараж с посочения от нея договор за покупка от 2005г. Ответникът е придобил правото на собственост върху 1/4 идеална част от процесния гараж по наследство, поради което предявеният от него насрещен установителен иск е основателен.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Първо, по наведените от касатора доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по предмет, различен от предявения. Ревандикационният иск на И. Г. за десния/западния/ гараж съдът е разгледал в рамките на търсената защита – искът е предявен за този гараж и съдът е постановил решение за отхвърляне на иска за същия гараж. Вероятна недопустимост е налице обаче по насрещния установителен иск на Ж. Ж.. Искът е предявен за източния /това е левия гараж видно от скицата на вещото лице на л. 142 от първоинстанционното дело/, а съдът е уважил иска за десния /западния/ гараж. С оглед на това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка допустимостта на решението в тази част.
В частта по иска по чл. 108 ЗС наведените от жалбоподателката И. Г. оплаквания са за противоречие между мотивите на съда и постановения резултат с диспозитива на съдебния акт. Съдът е приел в мотивите, че праводателите на ищцата са били собственици на западния гараж и с договора за продажба тя е закупила този гараж. Без други допълнителни съображения, в заключителната част на мотивите съдът е посочил, че искът е неоснователен и е отхвърлил предявения от ищцата иск за западния гараж. Изложеното запълва основанието на чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност и касационното обжалване следва да се допусне на това основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №377 от 19.03.2018г. по гр.д. № 75/2018г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на И. Г. Г..
УКАЗВА на жалбоподателкат в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 137/сто тридесет и седем/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: