О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 2245/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. А. и К. П. А., чрез процесуалния им представител адвокат Н. И., срещу въззивно решение № 100 от 23.03.2017г. по в. гр. дело № 8/2017г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./.В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси : 1. Може ли да се приложи разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК при възникнала „смесена съсобственост“ при условие, че сделките са сключени измежду сънаследниците с части от делбените имоти; 2. Следва ли въззивният съд да се съобрази с наведени доводи за неправилно определена в първоинстанционното решение пазарна цена на допуснатите до делба имот. Прилагат се конкретни решения на ВКС. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се обосновава с въпросите : 1.Към кой момент следва да се установи липсата на друго жилище, за да се уважи възлагателна претенция на сънаследник, предявена по реда на чл. 349, ал.2 ГПК и 2.Следва ли да се уважи възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.2 ГПК по отношение на съделители, за които имотът е семейно жилище.
Ответникът по касационната жалба С. А. А., чрез процесуалния си представител адвокат Д. М., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 776 от 23.11.2016г. по гр.д. № 2918/2015г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлено искането на П. и К. А. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на процесните имоти и е постановено извършването на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан. Частично са уважени претенциите по сметки на съделителите П. и К. А., като съделителката С. А. е осъдена на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД да им заплати сумата от 1 522,50 лв., представляваща припадаща се част от стойността на извършените в жилищния имот подобрения. П. А. е осъден да заплаща на С. А. обезщетение за ползване на съсобствен имот от датата на нотариалната покана до окончателното извършване на делбата по 25лв. месечно, ведно със законната лихва, върху всяко месечно обезщетение. П. и К. А. са осъдени да заплащат на С. А. обезщетение за ползване на съсобствен имот от датата на нотариалната покана до окончателното извършване на делбата по 75лв. месечно, ведно със законната лихва, върху всяко месечно обезщетение.
За да постанови решението си въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по допускане делбата следните недвижими имоти: целия трети етаж от четириетажна жилищна сграда, със застроена площ от 119,00 кв.м., представляваща самостоятелен обект в жилищна сграда,построена в имот идентификатор 10447.506.238, заедно с маза с площ от 5,5 кв.м., ведно със съответните на имота идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, и гараж в сграда с идентификатор 10447.506.238.5, с площ от 15 кв.м., ведно със съответните на този имот идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при квоти: по 1/4 ид.ч. за С. А. А. и П. А. А. и 2/4 ид.ч. за П. А. А. и К. П. А. в СИО. Приел е, че процесният имот по своя характер и предназначение е жилищен и е реално неподеляем, с пазарна стойност с оглед приетите съдебно-техническа и допълнителна експертизи, от 98 000,00 лв., както и че липсват предпоставките за възлагането му по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като съсобствеността между страните не е възникнала единствено в резултат от наследяване. Налице е т.н. „смесена съсобственост“ /на основание наследяване по закон от В. А., починала на 19.11.1979г., С. А. притежава 1/4 ид.ч., както и П. А. притежава 1/4 ид.ч., а на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1995г., сключен с А. А. за собствените му въз основа на прекратена СИО 1/2 ид.ч. тези части са притежание на П. и К. А. в режим на СИО/. С оглед на това, че съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, съдът е приел, че ликвидирането й следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, а не по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. Прието е, че поради нежилищния си характер, гаражът не може да бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК.
По отношение на предявените от П. и К. А. претенции по сметки, въззивният съд е установил, че в периода 2010 г. – 2015 г. съделителите са извършили със свои средства строителни и ремонтни работи в процесния жилищен имот на стойност 6 090,00 лв. Разноските са извършени след смъртта на наследодателя, в собствен интерес, и в интерес на другата съсобственица – С. А., поради което същите не представляват увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. Съдът е квалифицирал правоотношението като водене на чужда работа без пълномощие и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е осъдил С. А. да заплати на съделителите П. и К. А. сумата от 1522,50 лв., съобразно притежаваната от нея част от имота до размера на обогатяването.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора първи въпрос не обуславя предпоставките за допускане до касационно обжалване, доколкото е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК, ВКС, т. 7 и т. 8. В него се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), аналогична на чл. 349, ал. 2 ГПК, като при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), съответно на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд е установил от представените писмени доказателства, че съсобствеността между съделителите е възникнала не само от юридическия факт – наследяване, но и от юридическия акт – договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а. № 63/1995г., с който бащата на съделителите С. А. и П. А. е прехвърлил собствената си 1/2 идеална част на П. и К. А. – негова изключителна собственост след прекратяването на режима на СИО върху делбените имоти със смъртта на неговата съпруга и майка на съделителите В. А.. Произнасянето на въззивния съд относно смесения характер на съсобствеността е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.7 и т.8 на посоченото ТР № 1/2004г, според която смесена или комбинирана е съсобствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – на прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Посочената от касатора съдебна практика е неотносима, тъй като не е в противоречие с обжалваното решение, доколкото засяга случаи, при които съсобствеността е възникнала само в резултат на наследяване. В посоченото решение № 158/2016 г. по гр. д. № 2233/2016г., ВКС, ІІ г.о. съдът е приел, че не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителните сделки между сънаследници не водят до смесена съсобственост. Освен това в разгледания в това решение случай държавата е отчуждила изцяло сънаследствен имот и е предоставила имотно обезщетение на отчуждените съсобственици. Решение № 143/2016г. по гр.д. № 1693/2016г., ВКС, ІІ г.о. също касае хипотеза, при която съсобствеността е възникнала изцяло на основание наследяване по закон, независимо от последващо разпореждане между сънаследници с части от делбените имоти. Като е приел за неоснователна претенцията на съделителите П. и К. А. по чл. 349, ал. 2 ГПК предвид смесения характер на съсобствеността, въззивният съд в съответствие с посоченото тълкувателно решение е постановил извършването на делбата по реда на публичната продан по чл. 348 ГПК. С оглед приетото по основния правен въпрос за извършването на делбата и неприложимостта на хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК, то са ирелевантни към изхода на делото въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно наличието на изискванията, на които следва да отговаря съделител с възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос. В обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е постановил делбата да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Въз основа на приетите по делото основно и допълнително заключения, неоспорени от страните, съдът е възприел в решението си дадените от вещото лице пазарни оценки. Съгласно чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 ГПК, при извършване на публичната продан оценката на имота и началната цена, от която ще започне наддаването се определят от съдебния изпълнител. Той не е обвързан от определената в делбеното производство оценка на имота. Посоченото от касатора решение № 266/2014г. по гр.д. № 3333/2014г., ВКС, І г.о. е неотносимо, тъй като касае друг начин на извършване на делбата – разпределение по чл. 292 ГПК (отм.), аналогична на чл. 353 ГПК, а оттук стойността на дяловете и сумите за уравнение.
Относно претенцията по сметки по чл. 61, ал. 2 ЗЗД липсват формулирани въпроси и основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК жалбоподателят следва да заплати разноски на ответницата по касационната жалба С. А. А. в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100/23.03.2017г. по гр. дело № 8/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА П. А. А. и К. П. А. да заплатят на С. А. А. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: