О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 16.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2152 /2014 година
Производството по делото е спряно с определение № 184/22.05.2014г. на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тъл.д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, между които е и въпроса: допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 от СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?
С ТР № 5/2013г. от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС се прие , че „в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./”
Предвид изложеното, производството по делото следва да се възобнови.
Поради спиране на производството, съдът не се е произнесъл по допускането до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК.
С решение № 702 от 01.11.2013г. по гр.д.№ 860/2013г. на Русенски окръжен съд е отменено решение № 842 от 09.05.2013г. на Русенски районен съд, с което е допусната делба между П. П. П. и М. И. П. на апартамент № 1 с идентификатор 63427.2.130.1.1 в жилищната сграда, построена на [улица], ет.1 със застроена площ 88,27 кв.м., ведно с изба № 4, заедно с 11,570% от общите части на сградата и 50,26/481 ид.ч. от правото на собственост от дворното место, цялото от 480 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-130 от кв. 109 по плана на [населено място], ведно с гараж № 6, с идентификатор № 63427.2.130.2.1 със застроена площ 19,80 кв.м., ведно с 11,22% ид.ч. от право на собственост от същото дворно место, като са определени други квоти по отношение на тези два имота. По отношение на жилището е определен дял на касаторката 523166/718880 ид.ч., а за П. – 195714/718880 ид.ч. По отношение на гаража, делбата е допусната при равни права – по 142214/284428 ид.ч. за всеки от двамата.
Касационни жалби са постъпили и от двете страни.
В касационната жалба, подадена от П. П. се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Основният довод е, че апартамента и гаража са придобити възмездно с нотариален акт на името на двамата бивши съпрузи, при което касаторът счита недопустимо установяването на пълна, или частична трансформация.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса когато двамата съпрузи са участвали като купувачи по договор за покупко-продажба на недвижим имот по време на брака и са изразили воля за общо придобиване, имота придобит ли е в режим на съпружеска имуществена общност независимо от произхода на вложените в покупката средства и това изключва ли възможността за установяване на пълна, или частична трансформация.
В касационната жалба, подадена от М. И. се прави оплакване, че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи дарените от баща й 420 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. следва ли съдът да обсъди всички събрани доказателства за определено обстоятелство. 2. преклудира ли се правото на страната да оспори представен от другата страна документ, ако не го направи в заседанието, в което е представен, 3. ако съдът пропусне да се произнесе по искането за оспорване на доказателства и оспорващия не възрази, може ли да прави оплакване за това във въззивната жалба и какви са правомощията на възивния съд в този случай, трябва ли той да открие производство по оспорване на доказателства.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от М. И. П. против бившия й съпруг П. П. П.. Бракът между тях е сключен на 14.09.1994г. и е прекратен с развод през 2012г.С н.а. № 81,т.ІХ/14.04.1997г. те са купили процесния апартамент за сумата 718880 и процесния гараж за сумата 284 428 лв. Преди това на 27.06.1995г. са сключили предварителен договор съчетан с договор за строителство, предмет на който е бил само апартамента и уговорената цена е 396 800 лв. В края на договора е отразено, че се сключва за усвояване на лихвочисла, които М. И. е имала прехвърлени от баща си. По тази процедура са и преведени 327 452 лв. преди 11.08.1995г. Ищцата и поискала установяване на частична трансформация и по отношения на тази сума. Искането е прието за основателно. Второто твърдяно от ищцата основание е дарение от баща й на сумата 420 000 лв. С исковата молба е представила ксерокопие от договор за дарение с отразена дата върху него 15.11.1995г., който не е нотариално заверен и съставлява подписан от представилата го страна частен документ. Ответникът е оспорил този договор още с отговора на исковата молба като съставен с оглед процеса и с неистинско съдържание. Пред РС е разпитан като свидетел бащата на ищцата И. В., който обяснява мотивите, поради които е решил да даде пари на дъщеря си, че те били по сметка на съпругата му, а по същото време той бил на работа в К.. Дъщеря му и съпругата му изтеглили парите, които били в долари и ги превели в лева. Посочва сумата по договора – 420 хиляди лева, но не посочва каква е била сумата в долари. Представени са доказателства, че са му превеждани суми в долари, но не се установява, че те се равняват на посочената сума и, че са теглени от негова сметка и кога. Установява се, че по същото време и ответника бил на работа в К. и работел заедно с тъст си. Св. Е. Х. няма преки впечатления от плащанията, а възпроизвежда общи разговори, че пари за апартамента дал бащата на М.. РС е кредитирал договора за дарение и е приел, че сумата 420000 е дарена на ищцата.
Пред въззивната инстанция съдът във връзка с направеното оспорване на договора за дарение от ответника и оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е изследвал истинността и достоверността на датата на този частен документ е задължил ищцата да представи оригинала на договора. Тя е заявила в съдебно заседание, че няма да се ползва от него.
Въззивният съд е приел, че трансформацията на лични средства – сумата дадена като равностойност на притежаваните от ищцата лихвочисла е безспорно доказана, но по отношение на дарението на сумата 420 000 лв., съдът е приел, че е недоказано. Това е мотивирано с отказа на ищцата да се ползва от договора след като той е бил оспорен в срок и тя е задължена да представи оригинала.
Поставеният правен въпрос от П. не обуславя допускане до касация, тъй като той е разрешен от въззивния съд по начина, по който бе прието от ОСГТК в ТР № 5/2013г. от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, т.5. Прие се, че „в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./”.
Поставените въпроси от П. също не обосновават общото и допълнителните основания за допускане до касация.
Съдът е обсъдил събраните по делото относими доказателства. Въззивната инстанция е посочила, че от свидетелските показания след изключване на оспорения договор за дарение /ксерокопие/ не се установява получаване на дарение от бащата на ищцата в размер на 420 000 лв. Те са обсъдени от съда при анализ на доказателствата. Затова първия въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното решение. Не е коректен следващия въпрос, тъй като ответникът е оспорил договора в срок – с отговора към исковата молба. Както вече се посочи оспорена е както датата на документа с твърдението, че е съставен с оглед процеса, така и отразеното в него съдържание. Тъй като този договор е частен документ, то за него не се открива при оспорване производство по проверка на истинността му. Той не се ползва с материална доказателствена сила. Обстоятелството, че РС не е провел производство по изследване истинността на документа – не е попитал ищцата дали ще се ползва от него и не е изискал оригинала, е санирано от процесуалните действия на въззивната инстанция. Пред нея в производството по 193 ГПК, ищцата е заявила, че няма да се ползва от този договор. С ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС т.2 се прие, че когато при доклада първата инстанция е допуснала процесуално нарушение и въззивникът се е позовал на него, възивният съд извършва съответните процесуални действия, за да поправи пропускът на РС. Окръжният съд е действал в съответствие с тази задължителна съдебна практика. Тя отговаря на поставения въпрос, поради което по него не следва да се допуска касация. Това се отнася и за третия въпрос, зададен от П. в изложението към касационната жалба.
Съдът не присъжда разноски, защото не се допуска касационо обжалване по жалбите и на двете страни.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 702 от 01.11.2013г. по гр.д.№ 860/2013г. на Русенски окръжен съд по касационни жалби на П. П. П. и М. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: