О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
Гр. София, 16.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1131/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. Р. срещу решение на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено на 2 декември 2014 г. по т.д.№ 2365/2014 г., с което е потвърдено Решение № 69 от 8 януари 2014 г. на ОС Благоевград по гр.д.№ 154/2013 г. С пъроинстанционното решение е уважен иск на [фирма] срещу касаторката, предявен по реда на чл.422 ГПК, като е признато за установено съществуването на вземания по договор за кредит от 28 май 2007 г. и заповед за изпълнение № 1819/20 май 2011 г. по ч.гр.д.№ 758/2011 г. на РС Разлог, както следва: за сумата 94643,80 лв., представляваща главница по договора за кредит, за сумата 11 050,94 лв., представляваща договорна лихва за периода 28 май 2007 г. – 18 май 2011 г. и за 95 лв. заемни такси и за законната лихва върху главницата от 19 май 2011 г. до окончателното й плащане.
В жалбата е въведено оплакване, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска.
В изложение по чл.284, ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси изискуеми ли са вземанията по заповед за незабавно изпълнение от 20 май 2011 г. при условие, че ищцовата банка не представя доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредита и уведомяване кредитополучателя за волеизявлението си;
Налице ли са предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост на ипотечния кредит – 3 просрочени вноски и
неравноправни ли са клаузите на чл.7 и чл.11 на процесния договор, както и на чл.5 и чл.6 от анекса към него от 9.3.2010 г.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд.
За да потвърди обжалваното решение на Благоевградския ОС, с което е уважен искът по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че поради забава в плащанията, продължила повече от 90 дни, е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит по договор от 28 май 2007 г. съгласно клауза на ОУ-т.2.2 с неплащането на дължими 4 вноски. Усвоената сума и непогасената част от главницата и лихвите, както и обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем са установени чрез заключения на съдебно-счетоводна експертиза от 20 юни 2012 г. и от 15 октомври 2013 г. Съгласно първото заключение на в.л. С.Т. предсрочната изискуемост е обявена на 20 април 2011 г. В мотивите на решението са изложени съображения за валидност на клаузи от договора и анекса към него, за които жалбоподателката е въвела оплакване за неправноправност.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че първият въпрос е зададен хипотетично – при условие, че липсват доказателства за обективния факт на просрочие на плащания на главница и/или лихва повече от 90 дни, както и доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредитора. От данните по делото е видно, че банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 20 април 2011 г. и процесуалният представител на ответницата-жалбоподател-адвокат А. – изрично е заявил в открито съдебно заседание на 3.11.2014 г. пред вззивния съд, че не оспорва уведомяването на кредитополучателя за волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Формулираният от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие с т.18 на Тълкуватело решение № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по ТД № 4/201`3 г. на ОСГТК.
Останалите два въпроса не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд относно потвърждаването на първоинстанционното решение, поради което не биха могли да бъдат общо селективно основание за достъп до касационен контрол според изискванията на т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Въпросът налице ли са 3 просрочени вноски и съответно предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на ипотечния кредит е фактологичен и зададен от касатора в контекста на оплакването му за неправилен извод на съда относно наличието на 3 просрочени вноски. Според ТР № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос, формулиран в изложението, трябва да е от значение за изхода на спора, не и за правилността на обжалваното решение и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд.
Третият въпрос-относно неправомерен характер на клаузи на процесния договор и на анекса към него-също не е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, а за правилността на обжалваното решение и законосъобразността на изводите на съда.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Решаващи за изхода на конкретното дело са изводите на въззивния съд за попадане на процесния случай на едностранно изменение на условията на договора от кредитодателя в приложното поле на изключенията от общото правило за нищожност на клаузи поради неправоправност по чл.144 ал.3 т. 1 З., както и за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от анекса. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос, обусловил волята на съда, която е от значение за изхода на конкретното дело.
Независимо от горното допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не са изложени съображения за значението на двата въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в съответствие с изискванията на т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2216/2.12.2014 г. на Софийския апелативен съд, 11 състав, постановено по т.д.№ 2365/2014 г.
ОСЪЖДА З. А. Р. да заплати на [фирма] София сумата 1506 лв.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: