5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 17.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1984 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. И. Неврокопски в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 823 от 07.04.2017г. по т. дело № 1336/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2058 от 18.12.2015г. по т. дело № 1578/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 11 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. Неврокопски като синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, ДВ бр. 20/2013г./ срещу [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/ за прогласяване на относителна недействителност на сделка за покупко – продажба на УПИ I – 802, кв. 62 по плана на [населено място], ведно с изградената в имота винарска изба по нотариален акт № 115, т. II, рег. № 2994, дело № 284/2007г. и отмяната на посочения нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която въззивният съд е осъдил [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 10 326,78 лв., по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 5 163,93 лв. и на [фирма] сумата 2 000 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на правно основание за преустановяване на договорната връзка, респективно обявяването на договора за покупко-продажба за недействителен поради това, че даденото съществено и значително надхвърля по стойност полученото. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?”. Според касатора правният въпрос е решен в противоречие с решение № 66 от 05.07.2012г. по т. дело № 376/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 10 от 01.02.2012г. по гр. дело № 130/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т. дело № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 341 от 11.11.2011г. по гр. дело № 992/2010г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 815 от 15.02.2011г. по гр. дело № 1713/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 298 от 28.04.2010г. по гр. дело № 3972/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 480 от 28.05.2009г. по гр. дело № 1888/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. Касаторът се позовава и на противоречие с решение № 1329 от 11.07.1995г. по гр. дело № 2372/1994г. на ВС, V г. о. – основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез особен представител адв. С. А. С. и [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. И. Б. и адв. В. Т. оспорват касационната жалба и релевират доводи за липса на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излагат в депозираните отговори по чл. 287 ГПК. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с решение № 1114 от 16.12.2010г. по т. дело № 315/2010г. Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на [фирма] и е определил начална дата на неплатежоспособността – 31.03.2006г. Установил е, че атакуваната от ищеца /настоящ касатор/ сделка е сключена между ответниците [фирма] и [фирма] на 11.12.2007г. с нотариален акт № 115, том II, рег. № 2994, дело № 284 от 2007г. за покупко – продажба на застроен урегулиран поземлен имот УПИ I – 802, с предназначение за винарска изба в кв. 62 по плана на [населено място], общ. Л., П. област, с площ от 8 820 кв. м., ведно с построените в него сгради: едноетажна масивна сграда с производствено предназначение – винарска изба, с площ от 1 752 кв. м., едноетажна нежилищна сграда – кантар, застроена на 52 кв. м., едноетажна нежилищна сграда – портал, с площ от 7 кв. м. и едноетажна нежилищна сграда, със застроена площ от 56 кв. м.; имотът е придобит от купувача [фирма] за сумата от 110 000 ерво при данъчна оценка в размер от 28 533,10 лв.; [фирма] е издало на [фирма] фактура № 21/21.01.2008г. на обща стойност 215 141,30 лв. без ДДС и 258 169,56 лв. с ДДС, като поетапно цялата сума е била преведена на продавача по банков път.
Въззивният съд е обсъдил заключенията на единичната и разширената в троен състав съдебно-оценителна експертиза и се е аргументирал защо кредитира заключението на тройната експертиза и не кредитира заключението на единичната експертиза. По отношение на заключението на вещо лице арх. Б. Б., според което справедливата пазарна стойност на имота е 457 554 лв., съдебният състав е приел, че същото не дава обективна преценка за стойността на имота, тъй като е основано само на един приложен метод за оценка – инвестиционния метод /метод на вещната стойност или метод на разходите/. Изложил е съображения, че този метод е подходящ за оценяването на сравнително нови сгради или на имоти със специално предназначение и е неподходящ при оценяването на стари сгради или когато е трудно да се изчисли амортизацията. Посочил е, че при изчисляването на оценката е даден израз единствено на физическото овехтяване на сградите, но не и на останалите два компонента на амортизацията – моралното остаряване на сградите и износването им под влияние на външни фактори.
По отношение на заключението на тройната съдебно – оценителна експертиза, изготвено от вещи лица С. Я., А. Ц. и А. Р., Софийски апелативен съд е констатирал, че по метода на вещните разходи пазарната оценка на имота е в размер 228 515 лв.; по метода на приходната стойност, съобразно потенциалния наем за срок от 10 години на сграда с подобни характеристики, местоположение и достъп – 249 671 лв. и по сравнителния метод /метод на пазарните анализи/ – 261 895 лв. Установил е, че среднопретеглената стойност като съвкупност от трите оценки води до пазарна оценка на имота в размер 246 694 лв. Излагайки съображения относно немотивирано и неправилно приложение от вещите лица на „коефициента за привеждане на пазарна стойност към 2017г.“, решаващият съдебен състав е приел, че за пазарна оценка на имота следва да бъде кредитирана сумата от 246 671 лв. или среднопретеглената стойност от трите метода, без допълнителен корекционен коефициент. Въззивният съд след съпоставка на пазарната оценка с цената на сключената между ответниците сделка – 110 000 евро, е направил извод, че към момента на извършване на сделката стойността на даденото не надхвърля значително по стойност полученото. Приемайки, че разликата от 20 000 лв. не представлява индиция за отсъствие на еквивалентност в разменените престации, водеща до увреждане на кредиторите на несъстоятелността, Софийски апелативен съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за изхода по делото, но по отношение на него не е доказана поддържаната допълнителна предпоствка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първа инстанция. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първа инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. По същия въпрос е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, установи фактическата обстановка и обсъди въведените от страните доводи и възражения в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика на ВКС, част от която цитирана и с касационната жалба, като в изпълнение на служебното начало и правомощията си по чл. 269 ГПК, разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК, е обсъдил изложените във въззивната жалба възражения и оплаквания, анализирал е преценените като релевантни за спора доказателства и подробно е коментирал заключенията на двете съдебно – оценителни експертизи. Правилността на тази преценка не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК, доколкото евентуалната опороченост на приетите за установени факти и обстоятелства може да се отрази на обосноваността на постановения съдебен акт и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника [фирма] не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство. На основание чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 6 връзка с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения несъстоятелният длъжник следва да бъде осъден да заплати на особения представител адв. С. А. С. възнаграждение за касационното производство в размер на 1 336,07 лв. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ несъстоятелният длъжник трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер 30 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 823 от 07.04.2017г. по т. дело № 1336/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, представлявано от синдика М. И. Неврокопски, да заплати на адв. С. А. С. – САК сума в размер 1 336,07 лв. /хиляда триста тридесет и шест лева и седем стотинки/ – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, представлявано от синдика М. И. Неврокопски, за сметка на масата на несъстоятелността да заплати по сметка на ВКС на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ сумата от 30 лв. /тридесет лева/ – държавна такса за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.