О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
[населено място], 18.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 615/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Б. М. С. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат С. А., против въззивното определение от 3.11.2011 год. по ч. гр. д. № 2841/2011 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 19.08.2011 год. по гр. д. № 4278/2011 год. на Пловдивския районен съд, с което е върната подадената от настоящата жалбоподателка искова молба и е прекратено образуваното производство.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора. Счита, че неправилно е върната исковата й молба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности в нея, тъй като не е получила съобщение за това, чрез упълномощения адвокат.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната, въззивният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК – ищцата не е отстранила констатираната от съда нередовност в исковата молба и в рамките на продължения по чл. 63, ал. 1 ГПК срок. Приел, че законът не предвижда уведомяване на страната за продължаване на законния и определен от съда срок за отстраняване на нередовности в исковата молба, тъй като това процесуално действие е по молба на същата, както и в нейна тежест е било получаването на издаденото съдебно удостоверение и предприемането на действия по снабдяването с документа, за който същото е поискано.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че то е постановено изцяло в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 63 ГПК, както и допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона. Приложена е и цитираната съдебна практика.
Конкретни правни въпроси, по които е налице произнасяне от въззивния съд и които са обусловили изводите му, не са формулирани от жалбоподателката, а последното е в нейна тежест, както е разяснено и в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. При това положение настоящата инстанция не би могла да прецени относимостта на представената съдебна практика с оглед основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 2 ГПК, което е достатъчно основание за извод, че същите не са налице. Дори и да се приеме като формулиран правен въпрос този относно задължението на съда да уведоми страната за продължаване на срока, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК /доколкото твърдения в тази насока се поддържат в изложението, преповтарящо по съдържание частната касационна жалба/, то в приложената съдебна практика такъв въпрос не е бил предмет на обсъждане, поради което и не се констатира противоречивото му решаване. В., и самата жалбоподателка не се позовава на конкретното противоречие при произнасянето в обжалваното определение с представената съдебна практика /с оглед и липсата на посочен правен въпрос/, а оплакванията й относно неправилността на съдебния акт не могат да се обсъждат в настоящето производство.
По отношение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, освен горното съображение за липса на поставен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в подкрепа на изводите си, следва да се добави и следното:
Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато се обосновава необходимост от разкриване на точния смисъл на правната норма, по реда на нейното тълкуване, налагащо се от неточното й прилагане, или се поддържат доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава. Такива съображения по приложението на чл. 63 ГПК не се поддържат в изложението към жалбата, а и разпоредбата не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване на точния й смисъл.
Поради изложените съображения поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице и касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2941 от 3.11.2011 год. по ч. гр. д. № 2841/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Б. М. С. от [населено място], чрез адвокат С. А., частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: