О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 18.01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 853/2012г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К., Б. А. М., В. К. К., Б. К. Ш., В. К. Ш., Ж. А. К., Д. А. К., Г. А. К., В. Х. Щ., Л. Х. К., К. В. А. и Ж. Х. К., всички чрез пълномощника им адвокат М.Б., срещу въззивно решение №605 от 20.12.2011г. по гр. дело №321/2011г. на Благоевградския окръжен съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в ТР№1/1997г., съгласно което оспорването на правото на собственост върху земеделска земя е обусловено при наличието на правен интерес.Такъв е налице при висящо производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ, или възможност да бъде образувано, както и при окончателно решение на О. за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Правните въпроси са – налице ли е спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ процесуално допустим ли е при наличие на окончателно решение на О. за възстановяване собствеността в реални граници.
Ответницата по касационната жалба Е. Ж. Г. оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено изцяло решението от 21.12.2010г. по гр.д.№403/2009г. на Районен съд – Петрич и е прекратено като недопустимо производството по делото. Въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците Е. Г.,Е. К., Г. К., С. К., В. К., К. К., Г. Г. и Н. Г.-К., че към момента на образуване на ТКЗС А. К., поч.1985г. и Х. Г. К., поч.1965г., са били собственици на недвижим имот – нива с площ 1,171 дка, находяща се в м.”Б.”, землището на [населено място], [община].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е неправилен изводът в първоинстанционното решение относно наличието на правен интерес от предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, произтичащ от възстановяването правото на собственост върху процесния имот с решение № 29001/98г. на О. в полза на ответниците по иска, а не на ищците. Въззивният съд е приел след оставяне без движение на исковата молба и уточняване твърденията на ищците, че между страните няма спор, че наследодателите на ищците са били собственици на по 0.5 дка, в м.”Б.” към момента на образуване на ТКЗС. Липсват данни в полза на ищците да е налице позитивно решение на О. или пък отказ за възстановяване собствеността по отношение на имотите в м.”Б.”. Освен това ищците не са посочили имотите с границите им към момента на кооперирането. Видно от преписките и техническата експертиза, спорът е възникнал след провеждане процедурата по определяне на реалните граници на подлежащата на възстановяване земеделска земя, т.е. при идентифицирането на процесните земи към настоящия момент и ситуирането им по площи. Не е налице констатация и от административния орган за наличие на спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за един и същи имот.Ако съществува спор, то той е по чл.18д ППЗСПЗЗ относно заснемането или трасирането на терена на старите реални граници на земеделската земя и идентификацията и по картата на старите граници. Тъй като имотите на собствениците не могат да се припокриват и след като в случая има одобрена КВС, то ако е налице допусната грешка в нея, за която обаче няма данни, то тя следва да се отстрани по административен ред – чл.26 ППЗСПЗЗ. Неправилното заснемане на реституирани имоти не обуславя правен интерес от иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който трябва да посочи касаторът, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай не е налице посоченото от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос дали в случая е налице спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не може да предпостави допускане каасционно обжалване на решението, тъй като е въпрос по съществото на повдигнатия спор. Искът е квалифициран като такъв от съда и в доклада по чл.146 ГПК, но е приет за недопустим. Въпросът дали е процесуално допустим иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ при наличие на окончателно решение на О. за възстановяване собствеността в реални граници не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е налице конкуренция на права към минал момент, тъй като според доказателствата по делото няма административна процедура за ищците относно процесните имоти. Съгласно ТР №1/1997г., ОСГК, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. След като е приел, че не е налице такава конкуренция на права, защото няма констатиран в реституционната процедура спор за материално право, че за ищците не е налице никакво решение на административния орган по отношение на процесните земи, че те не са и индивидуализирани с граници към момента на обобществяването, а не защото при наличие на висяща административна процедура по смисъла на цитираното тълкувателно решение искът не е допустим, то поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №605 от 20.12.2011г. по гр. дело №321/2011г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: