3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 19,01,2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1369/2016 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №219 от 02.02.2016 г. по т.д. №2143/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. К. П. е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Поставил е въпросът – „ Разпределена ли е правилно доказателствената тежест, с оглед на обстоятелството, че на ищцовото дружество не е било указано да установи твърдените от него факти и обстоятелства, а именно добросъвестното изпълнение на задълженията от съдружник при участие в работата на дружеството.” Посочено е, че този въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с разрешението дадено с решение № 173/11г. на ВКС, І т.о. и решение №358/10г. на ВКС, ІІІ г.о. Касаторът е поставил въпросът – „ Допуска ли се едновременно връчване на покана за общо събрание и предупреждение за изключване на съдружник”. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, изведено от твърдение за това, че въпросът е решен в противоречие с решение №160/11г. на ВКС и решение №3 /10на ВКС, І т.о. както противоречие с възприетото на цитирани решения на съдилищата.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТР ОСГТК №1/09г. В случая, поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като не обосновава самостоятелно постановеният правен резултат. Този извод се налага с оглед приетото от решаващия състав, че липсват доказателства за връчване на предупреждението за изключване, както и че липсват доказателства за редовно взето решение за отправяне на предупреждение по чл.126 ГПК, тъй като това решение е взето еднолично без редовно уведомяване на съдружника за събранието на 23.07.20153г. Извън тези мотиви, обусловили постановеният правен резултат САС е разглеждал и липсата на предпоставки за изключване на съдружника, с оглед соченото в предупреждението по чл.126 ТЗ. Приел е в тази връзка неустановена системност в поведението на ответника- неприсъствието е установено само за едно общо събрание, и също така недоказаност на осъществени действия против интересите на дружеството, поради това, че неприсъствието на общо събрание само по себе си не може да бъде третирано като такова действие. Или спрямо тези решаващи мотиви на състава въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните решения също са неотносими към случая, тъй като третират различни от разглеждания искове, при различна специфика на разпределяне на доказателствената тежест.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като съставът на САС не е формирал правен извод за това, че не се допуска едновременно връчване на покана за общо събрание и предупреждение за изключване на съдружник. Това е обсъдено изрично, цитирайки практика в тази насока на ВКС от първостепенния съд, чието решение въззивният е оставил в сила. Така В. е приел, че е възможно и допустимо предупреждението да бъде изпратено с поканата за ОС. Но, както вече бе посочено не извод за едновременното изпращане на предупреждение по чл.126 ТЗ и покана за провеждане на общо събрание е формирало решаващ мотив за уважаване на иска по чл.74 ГПК, а изрично приетото и подробно мотивирано разбиране за недоказаност на изпращане, респективно получаване на предупреждение по чл.126 ГПК. Приложената практика по тази причина е ирелевантна още повече, че въззивният съд не се е отклонил от същата. При наличие на задължителна за съдилищата практика по поставения въпрос, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по същият въпрос не може да бъде поддържано.Освен това, соченото в тази връзка решение на СГС не е установено да е влязло в сила, тъй като постановеното по упражнен върху него инстанционен контрол решение на САС от своя страна подлежи на касационно обжалване и също не е установено влизането му в сила.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219 от 02.02.2016 г. по т.д. №2143/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: