О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 02.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5518/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ж. „Н.” – [населено място], представлявана от Управителен съвет с председател Г. П. В. и членове Я. Д. Я. и Д. Д. Д., против определение № 1625 от 11.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2016 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:
1/ В случай на нередовност на исковата молба следва ли да се кредитира извършена процедура по съобщаване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК, когато след нея е проведена процедура за съобщаване по чл. 129, ал.2,изр.2 ГПК. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да укаже на частния жалбоподател, че не сочи доказателства за свое твърдение, с което опровергава фактическия извод на първоинстанционния съд, респ. да събере служебно доказателства, когато фактическият извод не е бил доведен до знанието на частния жалбоподател предвид спецификата на първоинстанционния съдебен акт-разпореждане за връщане на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определението на Софийски градски съд, постановено на 05.02.2016 г. по гр.д. № 12237/2015 г., с което е върната исковата молба, подадена от Ж. ”Н.” и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна, тъй като в обстоятелствената част не бил посочен периода на извършване на строително-монтажните работи, с които се обосновава иска за вреди, не са били приложени доказателства за внесена държавна такса, както и за актуалното състояние на ищеца. С разпореждане от 08.10.2015 г. тя е била оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани тези нередовности в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Приел е, че изпратените до ищеца съобщения са върнати в цялост, тъй като според отразеното в тях след шест посещения на посочените дати, връчителят не е намерил достъп до адреса, поради което е залепил уведомление на входната врата. Намерил е за ирелевантно към редовността на уведомяването обстоятелството, че по разпореждане на съда е извършено съобщаване на указанията по реда на чл. 129, ал.2 ГПК- чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда за периода 21.01.2016 г.-01.02.2016 г., тъй като указанията вече са били надлежно съобщени на ЖСК по реда на чл. 50, ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомления на входната врата на блока. Преценил е като недоказано твърдението на частния жалбоподател, че не е била осъществена процедура по залепване на уведомление. В обобщение е направил извод, че най- късно от 14.01.2016 г. е започнал да тече определения от съда двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба и след като в този срок това не е било сторено, правилно е разпоредено връщането й на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Поставените в изложението към частната касационна жалба два процесуалноправни въпроса, обобщени, се свеждат до това следва ли страната, която твърди, че не е била редовно уведомена при условията на чл. 50, ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК, да привежда доказателства за неизпълнение на процедурата по залепване на уведомление или съдът е длъжен служебно да провери дали са извършени предвидените в закона процесуални действия по уведомяването. Уточнен по този начин, въпросът е обуславящ изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл. 50 ГПК връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва канцелариите им на последния посочен в регистъра адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или лице, което е съгласно да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
С чл.4 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчване по ГПК, са утвърдени образци на уведомления, връчвани на ответник или подпомагаща страна-приложение 32. Така утвърденият формуляр има две части- уведомление с определено съдържание, което се залепва по реда на чл. 47 ГПК, и разписка, която длъжностното лице, извършило залепването, връща в съда, и в която с подписа си удостоверява датата и обстоятелствата, при които е извършено залепването. Връчването е формален акт и за редовността му съдът следи служебно.
В случая в кориците на гр.д. № 12237/2015 г. по описа на Софийски градски съд не се намери екземпляр-разписка, удостоверяваща залепване на уведомление. Дори да е било извършено такова действие, то не е удостоверено по предвидения в закона ред. Отбелязването във върнатите в цялост две съобщения до ищеца, че адресът е посещаван на посочените дати, и че поради липса на достъп са залепени две съобщения, не доказва нито залепването на уведомление със съдържанието, посочено в чл. 47, ал.2 ГПК, нито датата, на която е поставено. Изводът на въззивния съд, че ищецът е бил надлежно уведомен за указанията на съда по реда на чл. 50, ал.4 ГПК чрез уведомление, залепено най-късно на 14.01.2016 г., се основават на предположения, а не данните по делото.
След като ищецът не е бил надлежно уведомен за указанията във връзка с отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, то за него не е започнал да тече и срокът по чл. 129, ал.2 ГПК за изпълнението им. Като е достигнал до друг извод, въззивният допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
По тези съображения въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал.2 ГПК по отстраняване констатираните нередовности на исковата молба..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1625 от 11.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1625 от 11.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2016 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд, постановено на 05.02.2016 г. по гр.д. № 12237/2015 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал.2 ГПК по отстраняване констатираните нередовности на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: