О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 28/02.04.2019 г.
Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България в закритото съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Емилия Миткова
Йордан Константинов
Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. 5А по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
Пред Административен съд – гр.Кърджали е образувано адм.д. № 459/ 2018 г. по искова молба на К. А. П. срещу Министерство на образованието и науката на Република България. Претендират е обезщетения за общата сума 48 487.06 лв. – имуществени и неимуществени вреди по причина на нарушение по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗоД), установено с влязло в сила решение № 261/ 26.06.2018 г. по преписка № 251/ 2016 г. на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). С решението на КЗД по реда на раздел I от глава IV на ЗЗоД е било установено, че заповед № РД-383/ 29.07.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността директор на Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“ – гр.Кърджали, която ищцата е заемала, е дискриминационен акт, доколкото при осъщественото право по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ министърът на образованието и науката не е приложил еднакви критерии, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗоД.
С определение № 9/ 07.01.2019 г. производството по адм.д. № 459/ 2018 г. е прекратено, а АС – гр.Кърджали е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – гр.Кърджали. Мотивите са, че с дискриминационния акт, установен с влязлото в сила решение на КЗД, министърът на образованието и науката е упражнил правото по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, осъществявайки работодателска власт, възложена с чл. 61, ал. 2 КТ, вр. чл. 37, ал. 3 от Закона за народната просвета (отменен, но в сила към издаването на заповедта). Прекратеното правоотношение е между ищцата и предприятието на държавната гимназия. То е между равнопоставени субекти, а не административно (на власт и подчинение), поради което исковете са в подведомственост на гражданския съд.
С определение № 48/ 14.01.2019 г. по гр.д. № 11/ 2019 г. ОС – гр.Кърджали е приел, че дискриминационният акт, установен с решението на КЗК по чл. 65, т. 1 и 2 ЗЗоД, е на министъра на образованието и науката. Макар законът да предвижда, че прекратеното трудово правоотношение е между предприятието на държавната гимназия и ищцата, страните по заведеното дело не са равнопоставени, а трудово правоотношение помежду им няма. Министърът на образованието и науката е действал като по-горестоящ, административен орган спрямо държавната гимназия, с която ищцата е била в трудово правоотношение. Поради това исковете са в компетентност на административния съд, който следва да ги разгледа по реда на ЗОДОВ (чл. 74, ал. 2 ЗЗоД). Допълнително, това разрешение е и справедливо, доколкото административният съд ще разгледа делото при простата такса от 10.00 лв. (чл. 9а ЗОДОВ, вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата), а в обратния случай ищцата би следвало да заплати пропорционалната държавна такса от 4 % върху общата цена на исковете от 48 487.06 лв. (чл. 73, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата). При тези мотиви ОС – Кърджали е повдигнал спора за подсъдност.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че този спор повдига общите въпроси, пред кой съд и по кой ред се разглежда искът за обезщетение, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД. Законът предвижда иска по чл. 74, ал. 1 ЗЗоД „в случаите по раздел I“, т.е. когато дискриминационният акт е установен с влязло в сила решение на КЗД. С ТП № 1/ 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС се прие, че исковете, предвидени в чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗоД, са в компетентност на районния съд. Исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗоД са „извън случаите по раздел I“, т.е. засегнатото лице разполага с тях, когато дискриминационният акт не е бил установен с влязло в сила решение на КЗД. Тълкувателното постановление обяви и за изгубила актуалност т. 4 от ТП № 2/ 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2014 г. ОСГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, а с нея в компетентност на административните съдилища бяха поставени всички искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането. Следователно по предварителните въпроси нормативно тълкуване на ВКС и ВАС (вече) няма.
Глава IV от ЗЗоД „Производство за защита от дискриминация“ удовлетворява целта по чл. 2, т. 3 ЗЗоД – да осигури на всяко лице право на ефективна защита срещу дискриминация (чл. 2, т. 3 ЗЗоД).
Глава IV ЗЗоД съдържа Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“ (чл. 50 – 70 ЗЗоД) и раздел II „Съдебно производство“ (чл. 71 – 75 ЗЗоД).
В раздел I на глава IV ЗЗоД е административното производство за защита от дискриминация. То се развива пред специален държавен орган, учреден със Закона. Със своето решение КЗД установява извършеното нарушение (дискриминационния акт), нарушителя и засегнатото лице, определя вида и размера на санкцията (глоба или имуществена санкция), прилага принудителни административни мерки или установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение (чл. 65 ЗЗоД). Решението на КЗД подлежи на обжалване по реда на АПК, обявяването на неговата нищожност е безсрочно (чл. 69 ЗЗоД), а за неуредените въпроси в раздел I ЗЗоД се прилага АПК (чл. 70 ЗЗоД).
В раздел II на глава IV ЗЗоД e съдебното производство за защита от дискриминация. То се развива пред съд, но раздела отчита особеностите на възможните хипотези на съдебна защита на лицата, засегнати от дискриминационен акт.
След приемането на АПК, обнародван в ДВ бр. 30/ 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г. и с учредяването на системата на административните съдилища, те са специализирани (чл. 119, ал. 2 КРБ). В компетентност (подведомственост) на административния съд са делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове (индивидуални, общи и нормативни (подзаконови) административни актове), но и за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при тяхната администрация при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 6 (предишна т. 5) АПК и чл. 1 ЗОДОВ). Незаконен е всеки административен акт (индивидуален, общ или подзаконов), който е дискриминационен, а дискриминационният административен акт поражда право на съдебна защита пред административния съд, в т.ч. и за обезщетение за вреди, които дискриминационният административен акт е причинил.
В компетентност на гражданския съд остават всички други случаи на съдебна защита срещу дискриминационния акт (чл. 14 ГПК).
Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗоД, извън случаите по раздел I (тези, в които дискриминационният акт не е установен с влязло в сила решение на КЗД), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди.
Исковете, предвидени в чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗоД, са в компетентност на районния съд (ТП № 1/ 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/ 2016 г. ОСГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС), а той ги разглежда по реда на ГПК (чл. 75, ал. 1 ЗЗоД и чл. 14 ГПК). За тези дела законът предвижда процесуална субституция (право на иск) за синдикалните организации и техните поделения, както и за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяването на общественополезна дейност, в полза на лицата, чиито права са нарушени (чл. 26, ал. 2 ГПК, вр. чл. 71, ал. 2 ЗЗоД); допълнително встъпване и колективен иск (чл. 71, ал. 3 ЗЗоД) и възможност всяко засегнато лице да встъпи в съдебното производство за защита от дискриминация, иницирано от друг (чл. 72 ЗЗоД).
Съгласно чл. 73 ЗЗоД, всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на АПК. Компетентен да разгледа делото е административният съд, който го разглежда по реда на АПК. В зависимост от вида на административния акт (индивидуален, общ или подзаконов нормативен) в съдебното производство за защита от дискриминация административния съд прилага съответния раздел в глава Х АПК. Заедно с оспорването до приключване на първото по делото заседание или след като съдебното производство е приключило с влязло в сила решение за отмяна или изменение на дискриминационния индивидуален или общ административен акт, засегнатото лице може да предяви и иск за обезщетение на вредите от неговото издаване (чл. 204 АПК). Тогава административният съд прилага процесуалните правила на глава VII „Производства за обезщетения“ АПК, включително изборната местна подсъдност по чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ).
С ТР № 2/ 27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/ 2015 г. ВАС се прие, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В компетентност на административния съд е и искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение на вредите от отменения или обявения за нищожен дискриминационен подзаконов нормативен акт след датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС (аргумент от чл. 128, т. 6 АПК). Административният съд разглежда делото по реда на глава VII АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ (чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ).
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен дискриминационен административен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, незаконосъобразността на акта се установява от административния съд, пред който е предявен искът за обезщетение. Редът е този по глава VII АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ (чл. 204, ал. 3 АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ).
Същото е разрешението и по иска за обезщетение на вреди от дискриминационно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при неговата администрация при или по повод изпълнението на административна дейност (чл. 204, ал. 4 АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, в случаите по раздел I (тези, в които дискриминационният акт е установен с влязло в сила решение на КЗД по чл. 65, т. 1 и 2 ЗЗоД), всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗоД, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани (старото наименование на ЗОДОВ).
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска за обезщетение, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, е влязлото в сила решение, с което КЗД е установила нарушението (дискриминационния акт), нарушителя и засегнатото от дискриминация лице. Изводът е от сравнителен анализ на чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 ЗЗоД. Исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗоД са „извън случаите по раздел I“, а искът по чл. 74, ал. 1 ЗЗоД е „в случаите по раздел I“. По иска, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, особените процесуални правила на чл. 71, ал. 2 и 3 и чл. 72 ЗЗД не се прилагат. Аргументът е от систематиката на чл. 71, ал. 2 и ал. 3 ЗЗоД, а така изрично и чл. 72, ал. 1 ЗЗоД. Това разрешение на законодателя е логично. Дискриминационният акт, нарушителят и засегнатото лице вече са били установени по специалния (административен) ред с решението по чл. 65, т. 1 и 2 на КЗД, но Комисията няма компетентност да пресъди обезщетението за вредите от акта. Правомощието да правораздава (да разреши правния спор по този иск) е на съда, а то е конституционно обусловено (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ). За определяне подведомствеността на делото по иска за обезщетение на вреди, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗД, и за реда, по който съдът следва да го разгледа, от значение са нарушителят и характерът на нарушението.
Когато нарушителят (извършителят на дискриминационния акт, установен с решението на КЗД по чл. 65, т. 1 и 2 ЗЗоД) е частноправен субект, искът за обезщетение, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, се разглежда „по общия ред“ – от гражданския съд и по реда на ГПК (чл. 14 ГПК). При установяване на материално-правните предпоставки на вземането за обезщетение гражданският съд е длъжен да зачете влязлото в сила решение на КЗК. Аргументът е от чл. 17, ал. 2 ГПК, доколкото са идентични страните по гражданското дело и по административното производство по раздел I-ви на глава IV ЗЗоД, приключило с решението на КЗД по чл. 65, т. 1 и 2 ЗЗоД.
Когато нарушителят (извършителят на дискриминационния акт, установен с решението на КЗД), е административен орган или длъжностно лице от неговата администрация, а нарушението е при или по повод изпълнение на административна дейност, искът за обезщетение, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, е в подведомственост на административния съд. Неговата компетентност произтича от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, а и от чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Административният съд разглежда делото „по общия ред“ – този в глава VII на АПК, а предвиденото в чл. 74, ал. 2 ЗЗоД го задължава да приложи и реда на ЗОДОВ: изборна местна подсъдност (чл. 1, ал. 2, вр. чл. 7 ЗОДОВ) и задължително участие на прокурор (чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и ТР № 7/ 25.11.2010 г. по тълк.д. № 3/ 2010 г. ОСК на ВАС).
Когато нарушителят (извършителят на дискриминационния акт, установен с решението на КЗД), е друг държавен орган или длъжностно лице, извън системата на изпълнително-разпоредителната власт, както и когато дискриминационният акт е на административен орган или на длъжностно лице от неговата администрация, но нарушението не е при или по повод изпълнение на административна дейност, искът, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, е в подведомственост на гражданския съд. Тогава изискванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не са осъществени, а компетентността на гражданския съд е общата по чл. 14 ГПК. Освен „общия ред“ – този на ГПК (чл. 74, ал. 1 ЗЗоД), по тези дела гражданският съд, съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗоД, е длъжен да приложи и реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди: изборна местна подсъдност, процесуална субституция на ответника (чл. 7 ЗОДОВ) и участие на прокурор (чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 75 ЗЗоД, по всички производства пред съд за защита на права, засегнати от дискриминация, не се събират държавни такси, а разноските по тях са за сметка на бюджета на съда.
В конкретния случай исковете на К. А. П. срещу Министерство на образованието и науката на Република България са предвидените в чл. 74, ал. 1 ЗЗоД. Претенциите са за имуществени и неимуществени вреди по причина на нарушението по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, установено с влязло в сила решение № 261/ 26.06.2018 г. по преписка № 251/ 2016 г. на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). С решението на КЗД по чл. 65, т. 1 и т. 2 ЗЗоД е било установено, че заповед № РД-383/ 29.07.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността директор на Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“ – гр.Кърджали, заемана от ищцата, е дискриминационен акт, тъй като при осъщественото право по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ министърът на образованието и науката не е приложил еднакви критерии, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗоД. Дискриминационният акт е на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК (министърът на образованието и науката е част от системата на изпълнително-разпоредителната власт), но с дискриминационният акте е било прекратено трудовото правоотношение между ищцата и държавната гимназия. Чрез издадената заповед по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ министърът на образованието и науката е упражнил работодателска власт (чл. 61, ал. 2 КТ, вр. чл. 37, ал. 3 ЗНП (отм.) и ТР № 1/ 30.03.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2010 г. ОСГК на ВКС), а нарушението, установено с влязлото в сила решение на КЗД, не е при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно делото е в подведомственост на гражданския съд. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗоД, по него се прилага „общия ред“ (този на ГПК), но и облекчените процесуални правила от ЗОДОВ (чл. 74, ал. 2 ЗЗоД): изборна местна подсъдност, процесуална субституция и задължително участие на прокурор (чл. 7 и чл. 10, ал. 1 ЗЗоД).
Според родовата подсъдност по чл. 104 ГПК (исковете за имуществени вреди са в общ размер 43 487.06 лв., а този за неимуществени – за сумата 5 000 лв.) и пред вид упражненото право на изборна местна подсъдност (чл. 7 ЗОДОВ), компетентен да го разгледа е Окръжен съд – Кърджали.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗоД, по делото не се събират държавни такси и разноските са за сметка на бюджета на съда.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕНТЕН да се произнесе по исковете на К. А. П. срещу Министерство на образованието и науката за обща сума 48 487.06 лв. – обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от нарушението по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, установено с влязлото в сила решение № 261/ 26.06.2018 г. по преписка № 251/ 2016 г. на Комисията за защита от дискриминацията, е Окръжен съд – Кърджали.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.