4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
С., 20.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 185/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 5325/28.12.2016г. на Д. П. Д. против въззивно определение № 1097 от 08.12.2016г. по в.ч.гр.дело № 279/2016г. на Разградски окръжен съд, с което като е оставена без разглеждане частната му жалба е потвърдено определение № 3268 от 13.10.2016г. по гр. дело № 1955/2016г. на Разградски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска на Д. П. Д. против [фирма] в несъстоятелност [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – може ли по съдебен ред да се установи какъв е размера на неполучено възнаграждение на синдика за периода, в който е бил действащ синдик, определено съгласно решение на кредиторите, заедно с публичните задължения по него (ДОО, З..О, ДДФЛ); явява ли се колизия записаното в чл. 6, ал. 2 КСО, с посоченото в наредба № 8 на МФ от 29.12.2005г., в сила от 01.01.2006г., доп. и изм. 2016г., като е посочено в чл. 3, ал. 1, т. 3 и в ал. 3, т.1, че отразяването на осигурителния доход в публичните регистри на НАП и НОИ да става след заплащане на ръководните кадри начисленото им възнаграждение; при начисляване на възнаграждението на синдика, без да му бъде изплатено, става ли синдикът кредитор в производството по несъстоятелност – чл. 655, ал. 2, т.3 ТЗ, след като неизплатеното възнаграждение се отразява в пасива на баланса; съществува ли липса на интерес у лице (синдик), което търси по съдебен ред установяване размера на неполучено възнаграждение. Жалбоподателят поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност [населено място] не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят правните изводи на съда за недопустимост на предявения иск и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят е предявил положително установителен иск, с който моли да се приеме за установено, че в качеството му на синдик (понастоящем освободен) на ответното дружество му се полагат възнаграждения и осигурителни вноски за здравно и пенсионно осигуряване подробно описани по месеци и години. Твърди, че възнаграждението което му се дължи е определено от събранието на кредиторите, но той не е искал разрешение за изплащане от съда по несъстоятелността, поради липса на средства в масата на несъстоятелността.
За да приеме така предявения иск за недопустим, съдът е изходил от доводите на ищеца обосноваващи правния му интерес от водене на установителен иск: като необходимост от включване на тези суми в сметката за разпределение по реда на чл. 722 ТЗ, които следва да бъдат установени по размер и определяне на размера на осигурителния му доход, във връзка с пенсионно производство.
По първия довод е прието, че възнаграждението на синдика представлява разноски по поддържане на масата на несъстоятелността, попадащи в приложното поле на чл. 723 ТЗ; ако с оглед конкретното производство по несъстоятелност на синдика не са били своевременно заплатени дължимите възнаграждения, сумата за тях на основание чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Посочено е, че вземането представляващо разноски по несъстоятелността, следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, по който ред ще се прецени съществуването и размера му, което изключва интерес от водене на отделен установителен иск за установяване размера на възнаграждението.
По втория довод, относно размера на възнаграждението на осигурителните вноски, които дружеството по несъстоятелност е следвало да внася, обосновано с нуждата от установяване на осигурителния доход на ищеца в пенсионното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, според които доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените, но неизплатени или неначислените, а осигурителните вноски за лицата изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружество, както и синдиците и ликвидаторите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения. Посочено е, че конкретния размер на осигурителните вноски, които са публични задължения на осигурителя, както и тяхното внасяне се извършва в административно производство по реда на КСО, поради което за ищеца не е налице интерес от установяването им с отделен иск. В допълнение съдът е навел и аргумент, касаещ защитата на лицето, ако не е доволно от определения в пенсионното производство размер на осигурителния доход – да оспори решенията на държавния орган по реда предвиден в чл. 117 и сл. КСО.
От изложеното е видно, че правните изводи на съда за недопустимост на предявения установителен иск, се отнасят до правния интерес от воденето на иска, така както е заявен от ищеца, липсата на който е обоснована с възможността ищецът да получи защита и удовлетвори вземането си, с оглед неговия характер на разноски по несъстоятелността, в производството по несъстоятелност (чл. 723 ТЗ, вр. чл. 722, т.3 ТЗ). Когато правата могат да бъдат защитени по друг ред (административен или в специално производство), липсва правен интерес от водене на установителен иск, което отговаря на субсидиарния характер на иска. В тези производства ще се постигнат същите защитни цели.
Нито един от поставените правни въпроси не засяга решаващите правни изводи на съда, обосноваващи липсата на правен интерес от предявения иск. Дали синдикът става кредитор в производството по несъстоятелност, при некоректно цитиране на разпоредбата на чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ, няма отношение към заявения от жалбоподателя правния интерес от предявения иск. Въпросът дали е налице колизия между цитирани правни норми от различни по степен нормативни актове също е извън предмета на процесуалноправния въпрос за правния интерес от установителния иск. На въпроса – може ли по съдебен ред да се установи, какъв е размера на неполучено възнаграждение на синдика за периода, в който е бил действащ синдик, отговорът е даден – при доказан правен интерес. Четвъртият въпрос е зададен формално, без връзката с качеството на ищеца, като бивш синдик на ответното дружество в несъстоятелност.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1097 от 08.12.2016г. по в.ч.гр.дело № 279/2016г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ