О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№28
[населено място] 20.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2326/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С oпределение № 3259/30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 4325/16 г. Софийски апелативен съд Търговско отделение III състав, е потвърдил oпределение от 04.07.2016 г., постановено по т.д.№4154/16 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото като е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на [фирма] /н./ срещу [фирма] .
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма] /н./, като се твърди, че горепосоченото oпределение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са твърдения за неоснователност на мотивите на съда, с които предявените искове са определени като недопустими. Посочено е,че към момента на предявяване на последните за банката е съществувал правен интерес от водене на иск, тъй като по заявените за вписване обстоятелства, все още не е бил постановен отказ. Тъй като същият е постановен след предявяване на исковете, според частния касатор това налага разглеждането им по същество. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпроса: Налице ли е правен интерес за кредитора от прогласяване нищожност или недопустимост на заявени за вписване обстоятелства по партидата на длъжника, които обстоятелства водят до затрудняване на кредитора да провежда съдебни искове в друг район, различен от седалището си при промяна седалището на длъжника?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното oпределение въззивният съд е намерил, че СГС законосъобразно е върнал исковата молба, подадена от [фирма] /н/ срещу [фирма] и е прекратил производството по делото. При преценка на фактическите обстоятелства, изложени в подадената искова молба и при съобразяване на изразения в нея петитум, въззивния съд е приел, че СГС е бил сезиран с предявени установителни искове за прогласяване нищожността, евентуално недопустимостта на заявени за вписване обстоятелства, свързани с промяната на седалището и адреса на управление на ответното дружество. Посочил е, че, за да е налице правен интерес за [фирма] /н/ от атакуване по исков ред на процесните решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, следва да са налице обстоятелства, обосноваващи засягането на правната сфера на ищеца от тяхното приемане. Доколкото в разглеждания случай правата на [фирма] /н/ като кредитор на [фирма] не са засегнати от съществуването на заявените за вписване обстоятелства, САС е направил извод,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване недопустимост и прогласяване нищожност на горепосочените обстоятелства.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване.Зададеният от частния касатор въпрос,отговаря на критериите за осъществен общ критерии на чл.280 ал.1 вр. т.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като с твърдения,свързани с него, същият е обосновал в исковата си молба интерес от воденето на иска,а в мотивите на постановеното от САС определение съдът е отказал да го признае за правен такъв,с оглед на което и е достигнал до крайния си решаващ извод. В приложение към въпроса няма нито посочен , нито обоснован,съобразно постановките на т.т.2,3 или 4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС допълнителен критерий,като частният касатор се е задоволил единствено с това да посочи,че от отговора на този въпрос зависи изходът на делото,което налага произнасянето на ВКС.
Поради това се налага изводът,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3259/30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 4325/16 г. Софийски апелативен съд Търговско отделение III състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.