О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 83 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 961 от 13. 06. 2011 год., по т.д.№ 553/2010 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 30.05.2010 год., по т.д.№ 460/2009 год. и по предявения от „Л.”А., гр.София срещу касатора, като ответник, иск по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, във вр. с чл.73, ал.1 ЗМГО е признато за установено нарушение правото на ищеца върху словна търговска марка” Moll V.”, вписан в Държавния регистър на марките, воден при Патентното ведомство на Република България с рег. № 66466 от 18.08.2008 год. и със срок на закрила до 17.08.2016 год., регистрирана за стоки класове 36, 37, 38, 39, 40, 42,44, изразяващо се в : поставяне на статични рекламни съоръжения с представяне на регистрираната търговска марка „Moll V.” на фасадата на сградата, представляваща търговски център, собственост на [фирма], находящ се в [населено място], [улица]; поддържане на интернет сайт с адрес mallvarna.com; изготвяне и разпространение на рекламни брошури със запазената марка „Moll V. „ ; изготвяне и разпространение на рекламни винили, поставяне на съоръжения за шилна реклама, със запазена марка „Moll V.” ; използване на марката в списание, издавано по поръчка на [фирма] и представляващо използване в търговската дейност по см. на чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.4 ЗМГО, без съгласието на притежателя на марка, като по иска с правно основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО е осъден [фирма] да преустанови нарушението на правото върху словна търговска марка „Moll V.”, регистрирана за стоки класове 36, 37, 38, 39, 40, 42,44 и вписана в Държавния регистър на марките, воден при Патентното ведомство на Република България, с рег.№ 66466/18.08.2008 год. и срок на закрила до 17.08.2016 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Позовавайки се на несвоевременно представени пред първоинстанционния съд доказателства, които въззивният съд е подложил на преценка, касаторът поддържа, че възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до процесуалната законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, обосновано със събрани от първоинстанционния съд доказателства в нарушение на чл.143 ГПК и чл.146 ГПК, когато въззивникът се е позовал на същите във въззивната си жалба, е в противоречие със практиката на ВКС.
Като израз на същата е посочено и приложено решение на ІІ г.о. на ВКС № 153 от 01.08.2011 год., по гр.д.№ 39/2011 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител адв. М.Г. – САК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и отъждествяването им с въведените от касатора касационни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт.Алтернативно е изразено и несъгласие с поддържаните от касатора касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, на осн. чл.272 ГПК, е счел за неоснователно оплакването на настоящия касатор, в качеството му на въззивник да е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съществените процесуални правила, изразяващо се уважаване на несвоевременно заявени от ищцовата страна доказателствени искания, в разрез със задължението на същата, вменено и от разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК в постановеното от СГС определение по делото от 23.11.2009 год..
Изложени са съображения,че по силата на императивно разпореденото с чл.146, ал.2 ГПК процесуално задължение на решаващия съд , вкл. в производството по дела разглеждани по реда на гл. ХХV ” Бързо производство”, да укаже на страните в доклада си по делото, който в разглежданата хипотеза е в писмена форма, твърдяните от тях факти, за които доказателства не са посочени, поради което инициираните от ищеца доказателствени искания, обективирани в писменото му становище от 20.11.2009 год., съответстващи точно на дадените от решаващия съд указания, материализирани в определението му за доклада на делото по чл.312 ГПК от 04.11.2009 год. и на заявените от ответника оспорвания в отговора на исковата молба, по арг. от чл.313 ГПК, нямат правната характеристика на несвоевременни, щом са съобразени с определения от съд срок за тяхното представяне.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право е релевантен за крайния изход на делото – от правилното му разрешаване зависи преценката дали е процесуално законосъобразно обжалваното решение, по което е постановен неблагоприятен за жалбоподателя правен резултат, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия не е осъществено визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, неправилно квалифицирано от жалбоподателя, като попадащо в обхвата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Недоказано е твърдението на касатора, че така поставения въпрос на процесуалното право е разрешен от Софийски апелативен съд в отклонение от цитираната задължителна, съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, практика на ВКС.
Освен, че с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 153 от 01.08.2011 год., по гр.д.№ 39/2011 год. е даден отговор на въпроса за правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства, т.е., във вр. с приложението на чл.266 ГПК, какъвто не е бил предмет на разглеждане от Софийски апелативен съд в обжалвания съдебен акт, то дори и да се приеме, че с оглед застъпеното в цитираното решение на ВКС, ГК становище, че е налице съществено процесуално нарушение на въведената с чл.133 и чл.143, ал.2 ГПК забрана, когато въззивният съд обсъди и цени заедно с останалия доказателствен матирал по делото доказателства, които по закон са допустими за установяване на факти, релевантни за спора и само несвоевременното им представяне / след сроковете по чл.143 ГПК и ли чл.146 ГПК/, при липса на извинителна причина за това, е основание да не бъдат допуснати от първоинстанционния съд, който ги е допуснал, когато е налице позоваване във въззивната жалба против допустимостта на тези доказателства, е даден отговор и на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, то възприетото от въззивния съд разрешение на същия не е в отклонение от тази задължителна съдебна практика, тъй като уредената в чл.313 ГПК преклузия настъпва, само когато страната не е изпълнила дадените и по реда на чл.312, ал.1 ГПК указания в определения от съда законов срок.
Или, като е приел, че когато в производството по делата, разглеждани по реда на глава ХХV ГПК –„Бързо производство”, ищцовата страна е спазила уредените за извършване на процесуалните си действия срокове, които са и били надлежно указани от решаващия съд в съответствие със задължението му по чл.312, ал.1 ГПК, не се касае за несвоевременно заявени доказателствени искания, независимо, че не са направени с исковата молба, Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил със задължителната практика на ВКС, изразена както в цитираното от касатора решение, така и в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение на ВКС, ІV-то г.о. № 416/12.07.2010 год., по гр. д.№ 531/2009 год. и мн. други, служебно известни на настоящия съдебен състав.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала заплащане на направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и се следват на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но само при наличие на доказателства за извършването им по конкретното дело, каквито в случая – отсъстват. Представената в тази вр. фактура № [ЕГН]/ 21.11.2011 год., както и препис от преводно нареждане за кредитен превод до „А.-Б. – кл.България” от 07.12.2011 год., придружен с платежно нареждане от 08.12.2011 год. на Fibank, с платец „Л.”А. са без данни за делото, по което за осъществено във вр. с процесуалното представителство на страната и договор за правни услуги е извършено и съответно плащане на сумата 2400 лв. с ДДС, поради което липсва основание да се счете, че същата има характер на деловодни разходи именно по т.д. № 83/2012 год..
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 961 от 13. 06. 2011 год., по т.д.№ 553/2010 год., по касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 6184 /27.07.2011 год..
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на „Л.” А., гр.София за заплащане на сумата 2 400 лв./ две хиляди и четиристотин лева/ деловодни разноски за касационното производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: