О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 21.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5642 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1025 от 18.05.2015 год. по гр. д. № 3722/2014 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение от 27.02.2014 год. по гр. д. № 6348/2012 год. на Софийски градски съд и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявените от М. А. М. и Д. А. М., чрез адв. М. Ц., срещу К. М. К. и Л. Х. К. субективно съединените установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че са собственици на апартамент на третия етаж /първи над галерията/, в западното крило на сградата, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 133.53 кв. м., заедно с избено помещение № 3 и 50% ид. ч. от таванското подпокривно пространство на западното крило на сградата, със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо имот пл. № 24 /стар парцел ХХІ/ в кв. 33 по плана на [населено място], м. „ГГ Ц.-З. Г-14”, с площ от 632.75 кв. м., при посочените граници, на основание реституция, делба и дарение, евентуално изтекла придобивна давност.
Въззивното решение се обжалва от ищците М. А. М. и Д. А. М., чрез адв. М. Ц., с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК. Същите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете им бъдат уважени. Претендират присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по въпросите: Налице ли е сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността, ако в диспозитива на представените по делото и приети като доказателства съдебни решения между същите страни, с правно основание чл. 233 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД изрично не е отречено правото на собственост на ищците, тъй като не е предявен такъв иск. Ползват ли се мотивите на решението със сила на присъдено нещо, както и относно приложението на чл. 299 ГПК, като касаторите считат, че произнасянето в положителен смисъл по тези въпроси в обжалваното решение противоречи на т. 18 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и на решения № 143 от 7.12.10 год. по т. д. № 1100/09 год. І т. о. и № 1 от 21.11.2000 год. по гр. д. № 791/2000 год. ВКС. Съгласно тази практика обективните предели на силата на присъдено нещо се определят от диспозитива на решението, произнасянето в мотивите по преюдициално правоотношение, което не е предмет на предявен иск, не създава сила на присъдено нещо относно това правоотношение. Формулирани са и въпроси относно спиране на течението на придобивна давност в хипотезата на предявен от ищците облигационен иск при липса на предявен иск за собственост от страна на ответниците, относно кое вземане се спира или прекъсва давността, като касаторите се позовават на противоречие с решения: № 116 от 24.11.14 год. по гр. д. № 2592/14 год. ІІ г. о. на ВКС, № 401 от 12.01.12 год. по гр. д. № 895/10 год. І г. о., № 78 от 16.04.14 год. по гр. д. № 5479/13 год. І г. о., Р № 99 от 10.05.13 год. по гр. д. № 681/12 год. І г. о., Р № 170 от 11.04.12 год. по гр. д. № 961/11 год. І г. о., Р № 705 от 29.10.10 год. по гр. д. № 1744/09 год. на І г. о. на ВКС с обосноваване наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В представен отговор по касационната жалба ответниците Л. Х. К. и К. М. К., чрез адв. Б. П., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, респ. оспорват касационната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени и вместо това отхвърли същите, въззивният съд приел, че между същите страни са приключили с влезли в сила решения производства по искове с правно основание чл. 233 и чл. 59 ЗЗД, с които претендираното право на собственост върху процесния апартамент на основание възстановяване на собствеността по чл. 1 ЗВСВОНИ е отречено. Поради това е приложима разпоредбата на чл. 299 ГПК за непререшаемост на спора за собствеността на процесния имот. Съдът приел за неоснователно и евентуално поддържаното придобивно основание – давностно владение, считано от 9.07.2001 год. с оглед спиране на давността до момента на постановяване на решението с № 568/14.03.11 год. на ІV г. о. /с предмет искът на настоящите касатори против ответниците по чл. 233 ЗЗД/.
С оглед съображенията на въззивния съд, обосновали направения извод за неоснователност на исковете на релевираното от ищците основание реституция, делба и прехвърлителна сделка, настоящият състав счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса относно пределите на силата на присъдено нещо /СПН/ по отношение на спорното материално право, представляващо предмет на делото. Приложените и приети като доказателства съдебни решения по приключилите производства по исковете с правно основание чл. 233 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД установяват отхвърляне на исковете на тези основания, като въззивният съд е приел, че са формирали СПН относно претендираното право на собственост, което е в противоречие с т. 18 от ТР № 1/2000 год., както и с приетото в посоченото Р № 143 по т. д. № 1100/09 год. І т. о. на ВКС. С това тълкувателно решение е прието, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, като неин източник е диспозитивът на решението. Затова и е изведен изводът, че мотивите, макар и да съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които обаче не са обхванати от спорния предмет, не подлежат на самостоятелно обжалване, ако страната е удовлетворена от решението като краен резултат. Приложените съдебни решения нямат за предмет иск за собственост, макар и при разглеждането им въпросът за собствеността да е бил преюдициален, и като такъв е обсъждан в мотивите, поради което и поставеният от касаторите правен въпрос за това дали е формирана сила на присъдено нещо по него с тези решения е обуславящ за изхода на настоящия спор и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице.
Налице е същото основание за допускане на касационното обжалване и по въпросите за спиране и прекъсване на придобивната давност, с оглед съображението на въззивния съд, че давността е спряла да тече до момента на постановяване на цитираното решение № 568 от 14.03.11 год. ІV г. о. на ВКС по гр. д. № 35/2009 год., т. е. по предявеният от настоящите ищци иск срещу ответниците за предаване на апартамента поради прекратяване на наемното правоотношение, което противоречи на представената съдебна практика, приемаща, че ищецът не би могъл да прекъсне течението на собствената си давност, респ. по приложението на чл.115, ал. 1, б. „ж” и 116, б. „б” ЗЗД.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1025 от 18.05.2015 год. по гр. д. № 3722/2014 год. на Софийския апелативен съд по подадената от М. А. М. и Д. А. М., чрез адв. М. Ц., касационна жалба.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 294.34 лв. по сметката на ВКС и представят вносния документ в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: