2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 28/21.01.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 78 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 365/ 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2260/ 2019 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на С. Г. П. срещу определение № 178/ 21.01.2019 г. по ч.гр.д. № 5670/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението се обжалва от С. Г. П.. В частната жалба не са развити конкретни оплаквания, а тя е бланкетна.
От ответника по частната жалба „Монпас“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дължи произнасяне и по бланкетна частна жалба – законът не изисква жалбоподателят да я обоснове. Тя е в компетентност на Върховния касационен съд и с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е лицето, чието право на частна касационна жалба обжалваният акт отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна. Съображенията са следните:
За да достигне до извода, че частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е с недопустим предмет, а не следва да я разглежда по същество, предходният състав на ВКС се базира на ТР № 3/ 12.07.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2005 г. ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че функционално компетентен да разгледа частна жалба срещу определението на окръжен съд за прекратяване на производството по жалба срещу акт на съдебния изпълнител, е съответният апелативен съд, а неговото определение е окончателно.
Тълкувателното решение е постановено по ГПК (отм.), но има запазено действие. Това е така, защото действащият ГПК урежда по същия начин реда и компетентността на съда по жалбите срещу актовете на съдебния изпълнител. Следователно и при действащият ГПК тълкувателното решение има задължително действие за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
Обжалваното определение е съобразено с него. Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да го потвърди.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 365/ 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2260/ 2019 г. на ВКС, ГК, Трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.