О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 23.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7647 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 16.05.2013 год. по гр. д. № 609/2013 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 2.11.2012 год. по гр. д. № 473/2009 год. на районния съд, [населено място] и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск за делба на поземлен имот 36498.16.107 по кадастралната карта на [населено място] с участието на задължителния другар [фирма].
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят Н. П. К., чрез пълномощника му адв. А. Й., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът поддържа тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по формулираните в изложението му процесуалноправни въпроси, свързани с изменението на иска за делба при липса на нарочно определение на съда за това, разграничение между произнасяне по непредявен иск и наличие на нередовност в исковата молба, обуславящо и разлика в процесуалните действия на въззивния съд, както и въпроса относно обсъждане на доводите на страните, което въззивният съд не е сторил в обжалваното решение. Представени са ТР № № 1 от 4.01.2001 год. и № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и решение № 1051/91 год. на І г. о. на ВС, без да се сочи в какво се изразява твърдяното противоречие с тази съдебна практика по формулираните въпроси.
Съделителят Т. П. К., чрез адв. Н. А., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставените процесуалноправни въпроси. Поддържа, че не се касае за изменение на иска за делба на наследствения имот, а до неговата конкретизация с оглед настъпилите промени в него – отреждането му заедно с друг имот в общ УПИ, на който е поставен един идентификатор. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба, въззивният съд приел, че делбеният имот е престанал да съществува като самостоятелен такъв, а участва в съсобственост в общ имот, заснет със самостоятелен идентификатор. Вместо да се произнесе по иска за делба на този именно имот, както е и уточнен иска с допълнителна молба и при участието на другия съсобственик, първоинстанционният съд се е произнесъл относно делбата на несъществуващия имот, т. е. по непредявен иск, поради което и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК е обезсилил постановеното решение на районния съд и върнал делото за ново разглеждане с участието и на другия съсобственик като задължителен другар в делбеното производство.
Следователно, релевантният въпрос за изхода на спора пред въззивния съд е приетото от него произнасяне по непредявен иск за делба на имот, който не съществува реално като самостоятелен такъв, вместо относно обособения нов такъв, при приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК от въззивният съд с оглед правомощията му.
Поставеният от касаторите въпрос дали е налице изменение на предявения иск за делба с посочването на новия имот, при положение че липсва произнасяне на съда по допускането му, е ирелевантен, тъй като в случая съдът не е приел да е налице изменение на искането за делба на наследствения имот, и това да е обусловило изхода на делото. Въззивният съд е приел, че е налице уточнение на делбения имот с оглед настъпилото след възстановяване на собствеността изменение при отреждането му заедно с друг, съседен имот в един общ УПИ, с посочен идентификатор по кадастралната карта. Въпросът за разграничението между произнасяне по непредявен иск и произнасяне по нередовна искова молба също не е обсъждан в обжалваното решение, и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неправилност на решението. Такъв е и формулирания въпрос за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който според касатора е дължал произнасяне по същество на спора.
Тъй като искът за делба на наследствения имот не е изменян по реда на чл. 214 ГПК, както е прието и от въззивният съд, при данните по делото относно променения му статут към настоящия момент, то последният следва да бъде съобразен при произнасянето по иска за делба. Конституирането като страна на едноличния търговец е обусловено както от наличната съсобственост в новообразувания УПИ, така и от имплицитно съдържащото се в иска за делба на наследствения имот позоваване на относителната недействителност на разпоредителната сделка на касатора /чл. 76 ЗН/. Валидността й по отношение на сънаследниците е обусловена от разрешаването на спорния въпрос относно наличието на съсобственост по наследство при поддържаното от ответника, сега касатор възражение за изключителна собственост на имота на оригинерно придобивно основание, независимо от това, че основанието за непротивопоставимост на сделката не е изрично посочено от ищците. Това налага извод за участие като надлежна страна на приобратетеля, както е констатирал въззивният съд, като постановеното решение съответства на приетото разрешение по т. 6 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това и представената към изложението съдебна практика не е относима, а и частично неактуална при действието на ГПК /в сила от 1.03.2008 год./, а оттук следва извод за липса на релевираните основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед на този изход касаторът следва да заплати на ответника по касация Т. П. К. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 851 от 16.05.2013 год. по гр. д. № 609/2013 год. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Н. П. К., чрез адвокат А. Й..
Осъжда Н. П. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 12 да заплати на Т. П. К., със съдебен адрес [населено място], [улица] направените разноски в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: