ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
София, 23.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3296 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е образувано по касационната жалба на държавен инспектор Д. С. като процесуален представител на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 17.VІІ.2018г. по в.гр.д. № 245/2018г., с което е обезсилено решението на Добричкия окръжен съд от 29.ХІІ.2017г. по гр.д. № 670/2014г. в частите, с които на основание ЗОПДНПИ /отм./ са отнети в полза на държавата от ответниците по жалбата имущества, конкретно индивидуализирани, и производството по делото е прекратено в тези части. Въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като не е било взето решение от Комисията за образувано на производство до изтичането на преклузивния срок на проверката по чл.27 ал.1 и ал.2 от посочения закон.
Ответниците по касационната жалба Е. Л. И., Г. Ю. М. и Л. Ю. Г. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат И. С. са заели становище, че производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето от ОСГК по тълк.д. № 1/2018г.
Ответникът по жалбата Ю. Г. И. в отговора си чрез адвокат Г. А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
ВКС на РБ намира, че са налице предвидените в чл.229 ал.1 т.7 във вр. с чл.292 ГПК предпоставки за спиране на производството по делото до постановяването на тълкувателно решение от ОСГК по тълк.д. № 1/2018г., образувано по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и ал.3 ЗПКОНПИ, срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок”, разрешаването на който /въпрос/ е от значение за произнасянето от касационния съд по спора по настоящото дело.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 3296/2018г. до произнасянето от ОСГК по тълк.д. № 1/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: