Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр.София 23.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3376/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК от 2007 г.
С определение по чл. 288 ГПК е допусната до разглеждане поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба на „Л” АД, гр. П. чрез адв. А против решение № 188/25.03.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 132/2008 г.
Касаторът в жалбата излага доводи за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и уважаване на иска.
В отговора си Районен съд – Чирпан чрез адв. П от АК Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата.
М. на п. не е взело становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по жалбите, взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове и намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е отхвърлен иска на Л. к. Лидер” АД, против Районен съд – Чирпан и М. на п. по чл. 49 ЗЗД за заплащане на 25 100 лв. имуществени вреди, причинени от действия на съдия при РС – Чирпан, изпълняващ функциите на съдия по вписванията.
Установено е по делото, че на 01.02.1998 г. „Л” АД, гр. П. предоставило на СД „Анималимпекс” заем в размер на левовата равностойност на 90 000 щатски долара, с 4% месечна лихва и със срок на погасяване 01.02.1999 г. За обезпечаване на заема на 02.02.1998 г. е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на заемополучателя /описани в нот. акт № 14/1998 г./ На 30.01.1998 г. заемодателят се снабдил с удостоверение за тежести, издадено от Районен съд – Чирпан, в което е записано, че СД „Анималимпекс” не притежава имоти, върху които да са учредявани вещни тежести.
Установено е още, че в действителност към посочената дата е имало вписани ипотеки – от 10.06.1992 г. в полза на „Балканбанк” АД и от 19.05.1997 г. – в полза на „Елпин трейд интернешънъл” ООД.
СД „Анималимпекс” не върнал заема на „Л” АД, гр. П., изпаднал в несъстоятелност и през 2000 г. било открито производство по неговата несъстоятелност. Тогава се установило, че ищецът – сега касатор е трети поред ипотекарен кредитор на дружеството и не получил никакви суми при осребряване на имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност.
Пловдивският апелативен съд приел, че ипотеката от 1992 г. е учредена върху имущество, различно от имота, послужил като обезпечение в полза на ищеца-заемодател чрез ипотекирането му, поради което липсата на информация за тази тежест не е в причинна връзка с претърпените от „Л” АД, гр. П. вреди в размер на дадения и невърнат заем. Втората по ред ипотека, макар и учредена върху идентичен имот с този по нот. акт № 14/1998 г. гарантира вземане на „Елпин трейд интернешънъл” ООД, което е 1000 лв. – 167 пъти по-малко от отпуснатия заем от ищеца /касатор/. Въззивният съд е стигнал до заключение, че узнаването на този факт, не би се отразил върху намерението на „Л” АД, гр. П. да отпусне заем на СД „Анималимпекс”, поради което липсва и пряка причинна връзка с увреждането.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за точно приложение на закона по въпроса дали издаването на удостоверение, че имотите на заемополучателя не са обременени с тежести, въпреки вписани две договорни ипотеки, се намира в причинна връзка с увреждането на заемодателя, който при тази информация е сключил договора за заем, а в последствие е бил изместен от другите ипотекарни кредитори при удовлетворяването им в производството по несъстоятелност на общия длъжник.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение дава следния отговор:
По общо правило цялото имущество на длъжника еднакво обезпечава кредиторите му.
Ипотеката изключва или поне намалява риска кредиторът да бъде само съразмерно удовлетворен за вземането си, ако на падежа се окаже, че актива на длъжника е недостатъчен да погаси всичките дългове към всичките му кредитори. Тази засилена гаранция се изразява в запазеното за ипотекарния кредитор имущество /ипотекирания имот/, което да бъде изнесено на публична продан за погасяване именно на неговото вземане; правото да се удовлетвори от цената преди другите кредитори – хирографарни, привилегировани от последващ ред – чл. 136, ал. 1, т. 4-8 ЗЗД и ипотекарните кредитори, но с по-късно вписана ипотека върху същия имот. Тези правомощия могат да се упражнят дори, когато ипотекирания имот не принадлежи на длъжника. Или, имотът е подчинен на взискането на кредитора.
Съществува и облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист за вземането, въз основа на който имотът да бъде изнесен на публична продан – по реда на чл. 237 ГПК /отм./ направо въз основа на нотариалния акт.
Следователно, наличието на подобно обезпечение /договорна ипотека/ съставлява част от мотива за отпускане на заем, а и за неговите условия.
Вписването на ипотеката има учредителен ефект. То, също така дава и сведения за правното положение на имота. Публичността на вписването именно създава нужната гаранция за трети лица – евентуални приобретатели, кредитори и т.н. Вписването определя и реда на предпочитане за ипотекарния кредитор, тъй като съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД те се удовлетворят по реда на ипотеките си.
Заемодателят е дал парична сума на заемополучателя, като е приел, че рискът от неиздължаване е ограничен от обезпечението в негова полза. Ако длъжникът се окаже несъстоятелен и кредиторът не може да се удовлетвори от ипотекирания имот, защото получената от продажбата му сума е отишла за погасяване задълженията към кредитори с по-ранно вписани ипотеки и, ако от Нотариалната служба не са му дали информация за тяхното наличие, поискана преди отпускане на заема, то налице е пряка причинна връзка между действията на Нотариалната служба и причинената на кредитора вреда. Тя, обаче, не е в размера на задължението по договора, а в размера, до който би се удовлетворил от продажбата на ипотекирания имот, ако върху него няма по-рано вписани ипотеки.
По касационните оплаквания:
Съобразно дадения отговор, незаконосъобразно в обжалваното решение е прието, че липсва причинна връзка между увреждането на ищеца /неудовлетворяване в производството по несъстоятелност като ипотекарен кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество/ и издаденото от РС – Чирпан удостоверение за липсата на вписани ипотеки към 30.01.1998 г. върху имотите на СД „Анималимпекс”.
Необосновано апелативният съд е заключил, че имотът, върху който е учредена ипотека в полза на ищеца – касатор през 1998 г. не е идентичен с този, с вписана договорна ипотека от 10.06.1992 г. в полза на „Балканбанк” АД, след като това е установено в производството по несъстоятелност. Отделно, в удостоверението, издадено от Нотариална служба при Районен съд – Чирпан на 30.01.1998 г. е отразено, че върху недвижими имоти, находящи се в с. О., собственост на СД „Анималимпекс” – Д. Г. П. , няма наложени ипотеки. Следователно, издателят на документа не е бил заблуден от начина, по който е описан имота в двата нотариални акта – от 1992 г. и 1998 г., защото той е удостоверил официално, че всички имоти на събирателното дружество в с. О., а не само площадка на комплекс за отглеждане, угояване, клане и преработка, заготовка и износ на водоплаващи птици”, са без тежести. Книгите по вписванията, при това, се водят по азбучен ред, което значи, че справките се правят по партидата на собственика и от нея се установява дали се е разпоредил с имота и дали върху него има вписани тежести до деня и часа на справката.
Незаконосъобразно въззивният съд е приел още, че информацията за наличието на вписана ипотека в полза на „Елпин трейд интернешънъл” ООД е без причинна връзка с увреждането на последващия ипотекарен кредитор „Л” АД, гр. П. поради ниския размер на обезпеченото вземане. То е без значение, защото ипотеката тегне върху целия имот – дори, когато част от дълга бъде върнат, ипотечната тежест не се трансформира върху съответна част от недвижимата вещ; тя изцяло служи като обезпечение до окончателното издължаване. За да се удовлетвори за целия дълг, независимо от размера му или за част от непогасеното вземане, кредиторът изнася на публична продан целия имот. Принудителната продан погасява всички ипотеки върху имота, включително и последващите, като ги замества с права върху получената цена. Вярно е, че съдия изпълнителят служебно отделя и запазва след възлагането на имота за ипотекарния кредитор, който не е участвал в изпълнението като взискател с изпълнителен лист, посочената във вписването сума за главницата и лихви, но ако обезпеченото с ипотеката вземане е нараснало след възлагането на имота, ипотекарният кредитор не може да се удовлетвори от запазената му част. При това, наличието на повече ипотекарни кредитори, увеличава и риска от нарастване на сумата, която ще бъде заделена предпочтително за тяхното удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД /първи ред на привилегированите кредитори/; вземанията, обезпечени със залог или ипотека са трети по ред.
При това, както съдът вече изясни, важното в случая е дали наличието на стари ипотеки върху имота е станало пречка за удовлетворяване на „Л” АД от публичната продан на ипотекирания имот.
Заемодателят със сключване на договора е поел общия риск на всеки кредитор, длъжникът да не се издължи, но го е ограничил до размера на евентуалната цена от публичната продан на определен имот, върху който е вписал ипотека.
Въззивният съд, поради това, е следвало да прецени дали и каква сума би получил ищецът – заемодател от принудителната продажба на ипотекирания имот, ако той не е бил обременен с по-ранно вписаните /до 30.01.1998 г. / ипотеки и на тази база да установи размера на увреждането му.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, който с помощта на съдебен експерт да установи сумата, която би получил ищеца за удовлетворяване на вземането си, ако преди неговата ипотека няма вписани други. Съдът, също така следва да извърши преценка кой от двамата ответника е страна по материалното правоотношение.
На осн. чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивната инстанция при повторното разглеждане на спора.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 188/25.03.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 132/2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: