Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 25.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2410 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на едноличен търговец И. В. И. с търговска фирма „К.-Карамфила И.-И. И.“ чрез адв. Ив. Д. срещу решение № 155/2017 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение по т.д. № 165/2017 г. с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Според касатора съществени материалноправни въпроси са: „1/Възможно ли е устен договор да бъде сключен без контрагентите да са се виждали и разговаряли лице в лице или чрез техническите средства-,телефони от различен вид,скайп,интернет,гугъл,туитър,фейсбук или други такива подобни? 2/ В кой момент е съвпаднала ролята на страните по договора и договорът е сключен?“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на Хасковски окръжен съд /ХОС/, с което И. В. И. с търговска фирма „К.-Карамфила И.-И. И.“ е осъден да заплати на [фирма] сумата от 28297.28 лв. с лихви и разноски, ПАС е приел с оглед доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за търговска продажба на стоки, описани в приложени по делото три фактури с посочени вид и цена на доставената стока, което не се оспорва, а се признава от ответника, сега касатор, в отговора му на исковата молба. Фактурите са едностранно подписани, но са придружени с товарителници, пътни листове и търговски документи, съдържащи подписи на двете страни и удостоверяващи получаване на стоките, описани в трите процесни фактури. С оглед вписаната цена на доставената стока по трите фактури, както и данните за платената сума от 3694.40 лв. по една от фактурите, върнатата част от стоката, ПАС е приел, че дължимият остатък от цената на доставените и неплатени стоки е 28297.28 лв., която се дължи при нейното доставяне, доколкото не е установено по делото между страните да е постигната договорка а плащане на цената на доставената стока в срок различен от този по чл.327 ал.1 ТЗ.
Формулираните в изложението на касатора като въпроси за допускане до касация, представляват общи питания към ВКС, които не покриват общото основание за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Тези питания са и некоректно поставени, без оглед на изложените от въззивния съд съображения в постановеното решение, както и на становището на самата страна [фирма], изразено в писмения отговор пред първоинстанционния съд. В този отговор страната, сега касатор, много ясно сочи, че не оспорва получаването на описаните стоки на посочената стойност, че има извършено частично плащане и че „никога не сме отричали, че все още дължим главницата по тези фактури в размер на 28297.28 лв.“. Според този отговор спорът между страните е за момента на плащане с твърдения за уговорено разсрочено такова, а не за наличие или липса на договорни отношения. Както се посочи по-горе ПАС не е възприел твърдението за разсрочено плащане на получената стока, доколкото не са ангажирани доказателства за подобна уговорка, макар в тази насока да са допуснати исканите от страните гласни доказателства – разпит на свидетели, вкл. на ответната страна, сега касатор – недоведени от тази страна. Доведените от ищцовата страна свидетели установяват предаването на стоките, без да са водени разговори за разсрочено плащане, като тези свидетели твърдят, че разсрочени плащания не се допускат освен в рамките на работната седмица на доставката /св. Е. Т./. Не установява разговори за разсрочено плащане и св. Р. Г.. При така изложените съображения на ПАС, формулираните от касатора питания към ВКС в изложението към касационната му жалба не представляват правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма], макар да са претендирани такива, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски от тази страна в настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по т.д. № 165/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.