5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2207/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр.София, 27.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2207/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат З. В. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 15/09.01.2013 год., постановено по в.т.дело № 1004/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 1114/28.06.2012 год. по гр.дело № 2937/2011 год., с което е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.226 КЗ за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й К. Н. Т., настъпила на 09.01.2010 год. при ПТП на магистрала „Т.”, който бил ударен от л.к.”Мерцедес 200Е”/застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност”/ и впоследствие прегазен от неустановен брой други превозни средства.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до неправилния извод, че е оборена презумпцията за вина по чл.45 ЗЗД на водача на МПС и същият се освобождава от гражданскоправната отговорност за вреди от непозволено увреждане, което е довело до отхвърляне на иска срещу неговия застраховател.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът е повторил оплакванията си за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на Наказателна колегия на ВКС по приложени десет броя решения по наказателни дела, постановени преди влизане в сила на новия ГПК от 2007 год., както следва: н.дело № 1131/1974 год. на ІІІ н.о., н.дело № 1023/1976 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 472/1980 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 696/1983 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 662/1983 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 487/1986 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 228/1988 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 241/1986 год. на ІІІ н.о., по н.дело № 290/1977 год. на ІІІ н.о. и по н.дело № 538/1976 год. на ІІІ н.о. Без да са изрично конкретизирани, съществени за изхода на делото според касатора са поставените в касационната му жалба въпроси относно съдържанието на понятието „съобразена скорост”, което е тълкувано от апелативния съд в противоречие с посочената съдебна практика както и процесуалния въпрос: следва ли при наличие на презумпция за виновност на делинквента, след като липсва възможност за възстановяване пълната картина на автопроизшествието, ищецът да носи доказателствената тежест за установяването на вината и на отрицателни факти, довели до причината за смъртта.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от майката на загиналия при ПТП на 09.01.2010 год. К. Т. срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” иск по чл.226 КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лева. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, апелативният съд е приел, че в случая с оглед данните по делото водачът на лекия автомобил-М. П. няма вина за настъпване на автопроизшествието, тъй като единствената причина за възникналото ПТП и настъпилия вредоносен резултат е поведението на пострадалия. По делото е безспорно установено, че последният е бил в тежка степен на алкохолно опиянение /установени 6.05 промила алкохол в кръвта/, управлявал е велосипед по южното платно на автомагистрала „Т.” около 21 часа, навлизайки в интензивната лента на движение на място по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Прието е също, че водачът на лекия автомобил се е движил по магистралата с разрешена от закона скорост и не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди появата на пътно превозно средство забранено за такъв вид път. Този извод е обоснован и със заключението на автотехническата експертиза, че при скоростта на движение в тази лента водачът няма техническата възможност да възприеме появата на обекта /пешеходец или колоездач/ върху платното за движение, което им е забранено, и да реагира чрез безопасно екстрено спиране, за да избегне удара. Мнението на вещото лице е, че ударът е бил неизбежен, а според статистиката при скорост по-висока от 35 км/час над 95% от случаите завършват фатално дори при задействана спирачна система. Затова съдът приема, че единственото и достатъчно условие за настъпването на вредоносния резултат е излизането на пострадалия на магистралата. Направен е решаващия извод, че с оглед конкретните данни по делото е оборена законовата презумпция за виновност и липсва причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат като елементи от фактически състав на непозволеното увреждане, обуславящо отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправния или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В тази връзка поставеният от касатора материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „съобразена скорост” е фактически – отговорът му е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от данните по делото. Така поставения за обсъждане в производството по чл.288 ГПК въпрос цели единствено проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти. Както вече беше посочено, съгласно указанията дадени в цитираното тълкувателно решение въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и приложението на материалния закон въз основа на тях не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Тези изводи касаят правилността на постановения съдебен акт и не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол.
Независимо от изложеното, не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване на соченото в жалбата основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по посочения текст е налице, когато релеватният за изхода на делото правен въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОС на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; с тълкувателни решения на ОС на гражданска и търговска колегии, на ОСГК и ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Касае се за решения, постановени по граждански и търговски дела, а не по наказателни дела, каквито са посочените от касатора в жалбата му.
Поставеният от касатора процесуален въпрос е некоректно зададен, тъй като в случая не се касае за разместване на доказателствената тежест относно установяване противоправността на деянието и вината на дееца и възлагането й на ищеца, а за оборена с оглед данните по конкретното дело законова презумпция за виновност по чл.45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящо отговорността на застрахователя на делинквента. Този извод е направен въз основа на конкретните факти по делото. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.235, ал.2, чл.154 и чл.202 ГПК и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Що се касае до конкретните изводи, до които е достигнал апелативния съд в резултат на извършената суверенна преценка на установените факти по делото, тези изводи са относими към правилността на постановеното решение и представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 15/09.01.2013 год., постановено по в.т.дело № 1004/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ