8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 28.01. 2020г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3141 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№14882/14.05.2019г., подадена от Е. Г. Г. от [населено място] срещу решение №500 от 18.04.2019г., постановено от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 състав по в.гр.д.№2593/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на Е. Г. Г. и Д. П. Г., че М. М. Е., Я. М. Х. и А. Р. Х. са собственици на приземие /заснето като самостоятелен обект на собственост с идентификатор…………./ в жилищната сграда с идентификатор …………. в [населено място], [улица], като Е. Г. Г. и Д. П. Г. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на имота на М. М. Е., Я. М. Х. и А. Р. Х..
Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и противоречи на събрания доказателствен материал в следния смисъл : представеният архитектурен проект не отговаря на действителното положение; къщата има таван, който е помощно помещение към всички етажи и тримата собственици имат част от тавана; и трите етажа са заснети в кадастралната карта; процесният приземен етаж е строен през 1968г. и не е открит друг проект, който да отговаря на действителното положение на сградата и първични строителни книжа, което според касатора означава, че в [община] има архитектурен проект, в който е видно, че имотът е етаж от къща, а не избено помещение и на това основание е издадено удостоверение за идентичност, с който документ е прехвърлен имотът, т.е. представеният архитектурен проект не е за тази къща; имотът е закупен с нотариален акт, който е действащ понастоящем и не е обезсилен по съдебен ред; била е лишена от възможността да се защити, тъй като не е подписвала пълномощно на адвоката, който я е представлявал в производството пред първоинстанционния съд; не е получавала призовки лично; ищците са представили документи с невярно съдържание /представеният проект не отговаря на действителното положение на жилищния етаж, а има разлика и в имената/; вещото лице е дало заключение за имота без да направи оглед; не е съставян акт за забрана за ползване на етажа от [община] и не е получавала такъв документ; експертизите заблуждават съда, а общината им предоставя недостоверна информация и тя е възразила против приемането на СТЕ; етажът е нормален и не е под земята и при положение, че беше изба не можеше да бъде предмет на прехвърлителна сделка; тя притежава и 1/2 идеална част от двора и от общите части на сградата и владее имота още от закупуването му в този вид от 2004г. и е налице давностно владение повече от 15 години; сградата е построена в обема, в който съществува като приземният етаж е построен като етаж от праводателя на ответника.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като е уточнено, че решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е също така, че съгласно съдебната практика е недопустим иск за отмяна на конститутивен нотариален акт, какъвто се явява нотариалният акт, обективиращ продажбата на процесния недвижим имот /съгласно приетото в ТР №3/29.11.2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС/ като в този случай трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита чрез легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписване на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. Според касатора в хипотеза, когато трето лице /каквото в случая се явяват ищците/ претендира самостоятелни права върху предмета на сделката, то неговата правна защита се състои във възможността да предяви иск за собственост – осъдителен или установителен, така че да бъде постановено решение, което със сила на пресъдено нещо за разреши възникналия материалноправен спор относно собствеността на имота. Поддържа, че до настоящия момент няма влязло в сила съдебно решение и следва да се изчака решението на съда да влезе в законна сила, за да се докаже и потвърди собствеността на процесния имот.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационната жалба М. М. Е., Я. М. Х. и А. Р. Х., чрез процесуалния си представител адвокат С. Г. М., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от М. М. Е., Я. М. Х. и А. Р. Х. по реда на чл.108 ЗС срещу Е. Г. Г., М. П. Г., Г. П. Г. и Д. П. Г. иск за признаване, че предявилите иска лица са собственици на процесния обект и за предаване на неговото владение с твърдението, че М. Е. е собственик на самостоятелен обект ………… по КК на [населено място], представляващ жилище, апартамент, ведно с прилежащите части от общите части на сградата; Я. Х. и А. Х. са собственици по наследство на самостоятелен обект …………. по КК на [населено място], представляващ жилище, апартамент в същата сграда, като ответницата Е. Г. е придобила по силата на покупко-продажба приземието на жилищната сграда, заснето в КК като самостоятелен обект …………… Твърдят, че приземието, макар и заснето като самостоятелен обект, по архитектурен проект е избено помещение и се е ползвало като такова до закупуването му от ответницата, създадено е като складова площ към двата, притежавани от ищците жилищни етажи и няма самостоятелен статут.
Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че страните са етажни собственици, като сградата се състои от приземие и два жилищни етажа, построена е в обема, в който съществува и към днешна дата, като приземният етаж е построен от общите праводатели на страните. Поддържат, че през 1968г. на А. К. е дарено право на строеж, по силата на което тя да построи по утвърден архитектурен проект приземния етаж от новата къща, предвидена за строеж върху парцела, който проект е одобрен на 30.05.1967г., след което през 1991г. А. К. е прехвърлила на М. Г. и С. С. при равни квоти 1/2 идеална част от парцел ….-… в кв…. по отменения план на [населено място] заедно с приземния етаж от построената в парцела жилищна сграда, а през 2004г. Е. Г. е придобила тази 1/2 идеална част от парцела, ведно с приземния етаж. Поддържат, че приземният етаж е търпим строеж и че предявилите иска лица винаги до настоящия момент са признавали правото на собственост на Е. Г..
В подадената срещу решението на първоинстанционния съд въззивна жалба Е. Г. допълнително поддържа, че правото на строеж за приземния етаж е учредено от собственика на имота Н. К., като към 2004г. приземният етаж е представлявал жилище, т.е. е имал всички необходими помещения за това. Поддържа, че етажната собственост е възникнала към 1991г., когато Х. К. и А. К., като изключителни собственици на парцела към този момент, са продали правото на строеж за втори жилищен етаж, без да прехвърлят права от приземния етаж, а впоследствие продават първия жилищен етаж, отново без да прехвърлят права от приземния етаж. С оглед на това поддържа, че дори приземният етаж да представлява обща част, той е обща част по предназначение при наличие на таван, чието ползване е разпределено между етажните собственици със съдебно решение.
По делото е установено, че подписът под представеното по делото пълномощно за адв.П. не е положен от Е. Г., поради което въззивният съд е допуснал събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието за безспорно установено, че предявилите иска лица се легитимират като собственици на първи и втори жилищен етаж от сградата, в която се намира и спорният обект, както и че Е. Г. на 27.02.2004г. по силата на покупко-продажба по н.а.№…/2004г. е придобила 1/2 идеална част от процесния поземлен имот ведно с приземен етаж от построената в него жилищна сграда. Прието е за установено също така, че извършеното от праводателите на Е. Г. преустройство на спорния обект не съответства на техническите изисквания, че е извършено без изричното съгласие на съсобствениците, както и без изготвен и одобрен инвестиционен проект за удостоверяване наличието на съответствие с техническите правила и норми за жилищни помещения, отговарящи на условията за търпимост по ЗУТ след преустройството. С оглед на това са изложени съображения /съответстващи на решение №40/25.03.2016г. по гр.д.№4994/2015г. на ВКС, Второ ГО/, че за определяне статута на процесната част от сградата релевантно е, съгласно чл.38 ЗС, единствено предназначението на тази част към момента на възникване на етажната собственост, като след нейното възникване за възможността за промяна на предназначението на обща част е необходимо общо съгласие на съсобствениците като условие за придобиването ? в индивидуална собственост.
Посочено е, че основният спорен въпрос по делото е съставлява ли придобитият от Е. Г. по силата на обективираната в н.а.№…/2004г. възмездна сделка недвижим имот /приземие/ самостоятелен годен обект на индивидуално право на собственост, налице ли е надлежно извършено преустройство за промяна на предназначението му в жилище съобразно техническите правила и норми към момента на извършването му.
Въз основа на констатациите на изслушаната пред въззивния съд СТЕ след проведен оглед на място и преглед на техническата документация, е прието, че в процесното приземие са оформени три обитавани помещения, които се ползват за жилищни нужди, които нямат предверие, кухня или кухненски бокс и складово помещение, че светлата им височина възлиза на различни места в рамките от 2.18 метра до 2.26 метра, като вместо кухня са налице изградени мивки в коридора, както и че размерите на прозоръчните отвори не съответстват на предвидените по проект. Посочено е, че от тези технически параметри следва, че към момента на одобряване на проекта от 30.05.1967г. процесният приземен етаж под първи жилищен етаж не съответства на действалите тогава технически правила и норми за жилище и не е бил проектиран за жилище, както и че констатациите за несъответствие на този приземен етаж с техническите правила и норми са идентични и към 1991г. Посочено е също така, че не са установени данни за наличие на съгласие от останалите съсобственици за извършването на преустройствените действия.
Въз основа на заключенията на СТЕ, приети от първоинстанционния и от въззивния съд, е прието, че в одобрения през 1967г. проект помещенията в приземния етаж са били обозначени като избени, от които към настоящия момент след извършени промени и преустройства са обособени три помещения, които са ползват за жилищни нужди, но без данни за наличие на техническа документация за тези преустройства и промяна на предназначението на приземието в жилищен етаж.
Посочено е, че в тежест на ответниците по иска /Е. Г., М. П. Г., Г. П. Г. и Д. П. Г./ съобразно правилото на чл.154 ГПК е установяването на наличие на надлежно преустроено приземие в жилищен етаж, отговарящ на строителните правила и норми към момента на извършване на промените и преустройството с цел промяна на предназначението му, като е прието, че по делото липсват данни кога точно е реализирано предоставеното в дарение на А. К., праводателка на праводателите на ответниците по иска, суперфициарно право по н.а.№…/1968г. Изложени са обаче и съображения, че в периода до 1977г. са действали СПН от 1959г. /отм. 1977г./, като с разпоредбата на чл.38 от същите е предвидено всяко жилище да има най-малко една стая за живеене, кухня или бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, предверие, дрешник, килер или шкаф, зимни или складови помещения, както и че аналогични са изискванията за характеристиката „жилище“ и в последващите СПН по Наредба №5 от 1977г. /чл.35/ и в следващите Наредба №5/17.05.1995г. /чл.93/, Наредба №5/2001г. /чл.129/ и действащата Наредба №7/2003г. /чл.108/. С оглед на това е прието, че както до момента, в който Е. Г. е придобила собствеността върху процесното приземие през 2004г., така и впоследствие, не се установява приземието да е отговаряло на действалите и действащите правила и норми за обособен жилищен етаж като годен обект на индивидуална собственост с характеристиките на жилищен етаж. Съответно са възприети правните изводи на първоинстанционния съд, че процесният обект представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, а оттам и че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е основателен.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поставеният по делото въпрос за недопустимостта на иска за отмяна на конститутивен нотариален акт, какъвто се явява нотариалният акт, обективиращ продажбата на процесния недвижим имот, е неотносим към предмета на делото, доколкото подобен иск в производството по делото не е бил предявяван нито е разглеждан от съда. Постановявайки решението си, въззивният съд е изложил съответстващи на трайно установената практика на ВКС съображения за обстоятелствата, които всяка една от спорещите страни е била длъжна да докаже по делото с оглед неговия предмет и наведените доводи, включително и доводите, касаещи съответствието на спорния приземен етаж на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост, който може да бъде годен предмет на разпореждане чрез сделка, както и годен предмет на придобиване чрез реализиране на надлежно учредено право на строеж. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС е прието, че годен за разпореждане обект може да бъде с характеристиките на жилищен само ако отговаря на изискванията на строителните правила и норми, като в съответствие с разясненията, дадени с ТР 3/2014 от 28.06.2016г. по тълк.д.№3/2014г. на ОСГК на ВКС е изследвано съответствието на процесния приземен етаж със строителните правила и норми както към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 2004г., така и към настоящия момент, т.е. съобразена е възможността и чрез извършено след сключване на договора преустройство обектът да бъде обособен като самостоятелен според изискванията на действащите СПН за жилище.
С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, като доводи, въз основа на които да бъде формулиран и друг въпрос, обосноваващ наличие на такова основание, не могат да бъдат изведени от касационната жалба, която съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с твърдението за наличието и на друг архитектурен проект, какъвто обаче по делото не е представен, а тежестта за установяване, че такъв архитектурен проект е налице, както вече беше посочено, е на касатора в качеството му на ответник по предявения ревандикационен иск.
Въпрос, обосноваващ наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не може да бъде изведен и от твърденията, че касаторът е бил лишен от възможност да се защити, тъй като не е подписвала пълномощно на адвоката, който я е представлявал в производството пред първоинстанционния съд.
Както беше посочено по-горе, в съответствие с трайно установената практика на ВКС, въззивният съд при наличието на идентично оплакване във въззивната жалба, е допуснал събирането на всички, поискани от Е. Г. доказателства и се е произнесъл по всички наведени от нея доводи.
Съдържащите се в касационната жалба доводи за възможността определено помещение или част от сграда да представлява обща част по предназначение, а не по естеството си, също не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото поддържаната от касатора защитна теза се основава на твърдението, че процесният приземен етаж е жилищен, а както вече беше отбелязано по-горе, въззивният съд въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е приел, че той не притежава такива характеристики.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №500 от 18.04.2019г., постановено от Пловдивския окръжен съд, ГО, 9 състав по в.гр.д.№2593/2018г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: