1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 07.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 56 по описа за 2012г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Д. К. срещу решение № 224 от 13.10.2011г. по гр. дело № 354/2011г. на Видински окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 77 от 26.04.2011г. по гр. дело № 2124/2010г. на Видински районен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата И. П. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. П. П. от [населено място] по чл. 422 ГПК иск за установяване на вземане в размер общо 18 943,43 лв., дължими по силата на издадени от ответницата три броя записи на заповед на 20.11.2009г. съответно за суми в размер 5 000 лв., 5 000 лв. и 8 943,43 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношения, възникнали между страните по търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – записи на заповед, предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. /по всеки отделен запис на заповед/ и касационната жалба е подадена на 24.11.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 224 от 13.10.2011г. по гр. дело № 354/2011г. на Видински окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.