О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 08 март 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар
при становището на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
ч.н.дело № 107/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44, ал.1 във вр. с чл. 36 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Р съд – Сливен и Софийски районен съд по повод внесен от Районна прокуратура – София обвинителен акт срещу С. Я. Н., с който е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1 и т. 3 от НК.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
От данните по делото се установява, че обвинителният акт е внесен за първи път в Софийски районен съд на 07.10.2009 г., като по него е било образувано НОХД № 11230/09 г. С разпореждане 26.10.2009 г., съдията – докладчик е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. Последвало е неколкократно внасяне на обвинителен акт, като с разпореждания съответно от 07.11. 2009 г. по НОХД № 12344/09 г.; от 27.11.2009 г. по НОХД № 13 130/09 г., съдията – докладчик е прекратил, образуваните съдебните производства отново на същото основание.местно е да се посочи, че в разпорежданията на съдията – докладчик, с които е прекратявано съдебното производство, има неточности, свързани с номерата на образуваните наказателни дела, което посочване е само за изчерпателност. След поредното внасяне на обвинителния акт е било образувано НОХД № 14 903/09 г., като с разпореждане от 26.01.2010 г., съдията –докладчик е приел, че престъплението е извършено в гр. С., независимо, че в диспозитива на обвинителният акт е посочено – гр. С.. При тези съображения е прекратил съдебното производство и на основание чл. 248, ал.2, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 от НПК и е изпратил делото на районен съд – Сливен.
С разпореждане от 11.02.2010 г., постановено по НОХД № 183/2010г. по описа на Районен съд – гр. С. съдията – докладчик е приел, че не е компетентен да разгледа делото, защото виждането на изпращащия съд за местоизвъшване на деянието не се подкрепяло от данните по делото, освен това се е позовал и на чл. 36, ал.3 от НПК, определящ подсъдност на Софийски районен съд. Поради това е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, който да бъде разрешен от Върховният касационен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1 от НПК съдът се произнася по въпросите за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Застъпеното становище от СРС, че местоизвършването на престъплението е гр. С., тъй като обвиненото лице е “изтеглил горепосочените средства (предмета на обвинението, бел. ВКС) от сметка на банковия клон в гр. С. и се разпоредил с тях по неустановен начин..”, е не съвсем точно. Прокурорът е твърдял, че на 25.05.2006 г. ”..обвиняемият е изтеглил сумата преведена от ДФ “З” в размер на … от банкова сметка № … при ТБ “П” АД, клон гр. Сливен”, но нищо повече, което да дава основание да се приеме, че противоправните разпореждания са извършени непременно в гр. С., както приема СРС. Ето защо, за определяне на подсъдността е било задължително твърдението в обвинителния акт, че престъплението по чл. 202 от НК е извършено в гр. С.. Освен това, съдията – докладчик при СРС е следвало да прецени, дали дори и при констатация за несигурни данни относно мястото на извършване на престъплението, не следва да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал.3 от НПК, съобразно която делото да се приеме за подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство, а именно СРС. Отделно от казаното, следва да се посочи още, че този съд е давал неколкократно положителен отговор на въпросът по чл. 248, ал.2, т. 1 от НПК, след като е установявал наличието на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза и е упражнявал правомощия по чл. 249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК.
С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА прекратеното НОХД № 183/2010г., по описа на Районен съд – Сливен по компетентност на Софийски районен съд за разглеждане, като първа инстанция.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Сливен за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.