О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 23.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 497 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] в несъстоятелност против определение № 308 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 251/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е 1./прекратено като недопустимо производството по подадената от него частната жалба против определение от 20.01.2011г. по гр.д.№ 949/2010г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е оставено без уважение искането му за издаване на необходимите документи за вписване на исковата молба, 2. потвърдени са определение № 38 от 21.01.2011г., с което е прекратено производството по иск за прогласяване нищожност на въвод във владение на [фирма], извършен на 05.08.2010г., определение № 42 от 21.01.2011г., с което е оставена без уважение искането на касатора, направено с молба №143/10.01.2011г. съдът да се произнесе по иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане № 03199/ 11.06.2011г. по изпълнително дело № 20107610400151 на ЧСИ Г.С. и определение № 99 от 14.02.2011г., с което е прекратено производството по иска по чл. 108 от ЗС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, касаещи определяне цената на иска и дължимата държавната такса, виисване на исковата молба и изискванията за редовност на исковата молба. Развити са съображения и относно допустимостта на искова защита срещу нищожно постановление за възлагане и въвод във владение поради липса на друг път за защита.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на съдебен изпълнител по исков ред.2. По коя процедура следва да се разглежда искане за прогласяване нищожност на частен съдебен изпълнител, 3.допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частния съдебен изпълнител, 4. по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия /издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение/ на частен съдебен изпълнител и 5.следва ли да се обсъждат от съда представените по делото доказателства и аргументите на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка. По първите четири въпроси се твърди липса на задължителна съдебна практика, поради което се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. По петия въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, която е цитирана и представена.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Ищецът “Б.-И. С.” е предявил искове против [фирма] както следва: 1. за прогласяване нищожност на въвод във владение, извършен на 05.08.2010г. поради това, че е извършен въз основа на невлязло в сила решение по обжалване действия на съдия изпълнител по ч. гр.д.№ 246/2010г. и въз основа на невлязло в сила постановление за възлагане № 03199/11.06.2010г. и иск по чл. 108 от ЗС досежно имот № 67710.505.165 с площ 1637 кв.м. и търговска сграда в него с идентификатор 67710.505.165.1. С цитираното постановление имота е възложен на ответното дружество, а изпълнението върху този имот е насочено за дълг на ищеца към трето лице – взискател по изпълнителното дело. Ищецът ЕТ е посочил, че е придобил имота от публична продан с протокол за възлагане от 05.08.2005г., който е представен.
Производството е оставено без движение за посочване на обстоятелствата по иска по чл. 108 от ЗС, за посочване цена на този иск, представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса в размер на 4% върху ? от нея, както и за вписване на исковата молба. С молба от 17.01.2011г. ищецът е поискал издаване на необходимите документи за вписване на исковата молба. Делото се разглежда от Добрички окръжен съд поради отвод на съдиите от Разградски окръжен съд, а имота се намира в Р., където следва да се извърши вписването. С разпореждане от 20.01.2011г. е отказано издаване на документи за вписване на исковата молба поради това, че съдът нямал такова задължение. С молба от 10.01.2011г. ищецът е уточнил, че въводът е нищожен защото е извършен въз основа на нищожно постановление за възлагане, а то е нищожно, защото проданта е извършена без да е обявена със съдебни книжа в нужната форма, не е била уведомена съпругата на едноличния търговец, имота е бил възбранен по ЗОПДИППД и тя не е била предварително вдигната, съгласно чл. 24 от този закон не е била уведомена НАП, съгласно чл. 191 от ДОПК, оценката не е била пазарна и обявлението не е съдържало задължителни атрибути. Прави се и довод, че наддаването не е било надлежно и имота не е възложен на най-високата цена. С молба от 24.01.2011г. в рамките на продължение срок ищецът е представил удостоверение за данъчна оценка и е поискал определяне цената на иска и дължимата държавна такса, тъй като в постановлението за възлагане е определена пазарната цена. С разпореждане от 24.01.2011г. съдът е оставил без уважение искането той да определи дължимата държавна такса, тъй като е посочил как трябва да стане това с определението от 25.11.2010г. за оставяне на производството без движение.
С определение № 38/21.01.2011г. Добрички окръжен съд прекратява производството по иска за прогласяване нищожност на въвода във владение, защото въводът във владение може да се обжалва от длъжника на основание чл. 435, ал.2 от ГПК. Жалбата срещу въвода не спира изпълнението, а на основание чл. 439 от ГПК длъжникът може да предяви иск за оспорване на изпълнението, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Иск за прогласяване нищожност на въвода във владение обаче е недопустим.
С определение № 42/21.01.2011г. е оставена без уважение искането съдът да се произнесе по нищожността на публичната продан, защото не е направено с исковата молба, не е уточнение на първоначалния иск, а е предявяване на нов иск.
С определение № 99/14.02.2011г. е върната исковата молба по иска по чл. 108 от ЗС поради неизправяне на нередовностите – не е посочена цена на иска, не е внесена дължимата държавна такса по този иск, не е вписана исковата молба и не са посочени обстоятелствата на този иск.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По първите четири въпроса 1.допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на съдебен изпълнител по исков ред.2. По коя процедура следва да се разглежда искане за прогласяване нищожност на частен съдебен изпълнител, 3.допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частния съдебен изпълнител, 4. по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия /издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение/ на частен съдебен изпълнител, се твърди липса на задължителна съдебна практика, поради което се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. При действието на новия ГПК, който въвежда различна правна уредба на изпълнителното производство и лимитативно изброява кои действия на съдия изпълнителя могат да се обжалват не е формирана задължителна съдебна практика по тези въпроси, поради което съдът намира, че е налице наведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдия изпълнителя когато не касае за процесуална незаконосъобразност. По исков ред обаче не може да се установява незаконосъобразност на изпълнително действие и всяко действие не може да се обжалва както бе по отменения ГПК.
Материално правните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебния изпълнител, точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител. Чрез иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателни установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички навадени и не наведени факти и обстоятелства. Когато не се провежда съдебно дирене поради това, че е постановено неприсъствено решение, или решение при признаване на иска, този иск е недопустим, но защитата в тези случаи е по друг исков ред, предвиден за всяка от тези хипотези.. При издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК вземането се оспорва чрез възражението, а защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да инициира за установяване на вземането си. Не влезлите в сила осъдителни въззивни решения подлежат на изпълнение, осуетяването на което е по чл. 282 от ГПК чрез искане за спиране на изпълнението и /или чрез издаване на обратен изпълнителен лист ако изпълненото вече решение е отменено / чл. 245, ал.3, чл.282, ал.3 от ГПК/
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК обаче не е такъв за установяване незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител – публична продан и въвод във владение. Защитата на длъжника срещу тях е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител Нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради това, че наддаването не е извършено надлежно или защото имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 от ГПК, от деня на постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила, тъй като жалбата не спира изпълнението, купувачът придобива правото на собственост Нормата на чл. 496, ал.3 от ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред освен в случаите на чл. 490 от ГПК, когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил. Целта е да се стабилизира публичната продан предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника и за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Предвид този обществен интерес такъв иск е недопустим. Когато е продаден имот, който не е принадлежал на длъжника, защитата на третото лице-собственик е по исков ред, но чрез иск за собственост, а не чрез оспорване на публичната продан и постановлението за възлагане. В този случай поради това, че публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване, купувачът не придобива правото на собственост, но това не прави публичната продан нищожна., а тя не произвежда вещно действие.
Влязлото в сила постановление за възлагане е самостоятелно изпълнително основание въз основа на което купувачът се въвежда във владение. Той се извършва срещу лицето, което се намира в имота. Ако то не е длъжника, то е могло да оспорва публичната продан по чл. 435, ал.4 от ГПК, или въвода във владение, съгласно ал.5 от същия текст чрез иск за собственост, или владелчески иск. С Решение № 45 от 03.02.2011г. по гр.д.№ 242//2010г. на І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че защитата на длъжника при нищожни и неправилни действия на частния съдебен изпълнител по въвод във владеение може да се осъществи освен чрез обжалване действията му и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 от ГПК, а не чрез иск за установяване нищожност на действия на частния съдебен изпълнител. Този извод е основан на новия текст на чл. 358 от ГПК, който допуска владелческа защита за всеки, чието владение е отнето по нареждане, или със съдействието на съдебния изпълнител независимо дали тези действия подлежат на обжалване, и дали са обжалваени, а в производството съдът проверява тяхната законосъобразност.
Или в обобщение, новия ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника, срещу който ще се предприеме, или вече е предприето принудително изпълнение, но с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан след изтичане на срока за обжалването й и извършения въз основа на нея въвод във владение на купувача.
Предвид дадените отговори на първите четири въпроса, изводите на въззивният съд, че е недопустим иск за нищожност на публична продан и постановлението за възлагане, ако не е предявен на основанията предвидени в чл. 490 от ГПК и за нищожност на въвода във владение, извършен въз основа на нея, обжалваните определения № 38 и № 42 и двете от 21.01.2011г. като краен резултат са правилни. С молбата от 10.01.2011г. са уточнени обстоятелствата по предявения иск, поради което това не е нов иск. Но и след това уточнение първия предявен иск за нищожност на публичната продан и на въвода във владение, извършен въз основа на нея са недопустими.
По петия въпрос – следва ли да се обсъждат от съда представените по делото доказателства и аргументите на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдебната практика без противоречия дава положителен отговор. Нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК и задължителната съдебна практика изискват съдът да обсъди всички доказателства, представени до момента на постановяване на съдебния акт, включително и определенията за прекратяване относими към изводите в него.
По иска за собственост, първостеепенния съд в нарушение на тази практика не е съобразил, че съгласно чл. 12 от ПВ на вписване подлежат само редовни искови молби с внесена по тях държавна такса. Съдията по вписване не може сам да установи редовността на исковата молба и дали е внесена държавна такса, поради което съдът, пред който е висяща исковата молба следва да удостовери по някакъв начин това – чрез поставяне на щемпел, или чрез нарочно съпроводително писмо. В конкретния случай това се налага и защото делото се разглежда в друг съдебен район, различен от този, в който следва да се впише исковата молба. Правилен е обаче изводът на възивния съд, че определението, с което е оставено без уважение искането за издаване на служебни книжа за вписване на исковата молба не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което в тази част обжалваното определение пред настоящата инстанция следва да се остави в сила.
Ищецът не е посочил изрично цената на иска, но е представил данъчната оценка, която съгласно чл. 69, ал.1 от ГПК съставлява цената на иска. По първия иск обаче цената е определена въз основа на пазарната цена, посочена в постановлението за възлагане и въз основа на нея е внесена държавна такса по него още с исковата молба. При това положение и в изпълнение на принципа на служебното начало, залегнал в чл. 7 от ГПК и задължението по чл.70 и чл. 129 от ГПК, съдът е длъжен да укаже каква цена на иска приема, предвид приетата цена на другия иск и дължимата държавна такса като стойност. Изричният отказ да стори това защото е указал начина на определяне съставлява нарушение на посочените процесуални правила. Относно обстоятелствата на иска по чл. 108 от ЗС, ищецът е посочил основанието, на което е придобил собствеността върху имота това, че счита извършения въвод във владение на ответника без основание поради процесуални нарушения при извършване на проданта и нищожност на постановлението за възлагане. По допустимостта да се разглеждат в исково производство наведените обстоятелства за нищожност на публичната продан и постановлението за възлагане и на въвода във владение, съдът изложи съображения. До колкото по делото има данни за това, че тези доводи са предмет и на жалба против действията на съдебен изпълнител, по която няма данни по делото дали съдът се е произнесъл и как, настоящата инстанция приема, че този иск не е недопустим. Тези въпроси касаят третата предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС – липсва ли основание за упражняването на владение от ответника и могат ли да се разглеждат в гражданския процес е въпрос по същество на този иск.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 308 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 251/2011г. на Варненски апелативен съд по частна жалба от [фирма] /в несъстоятелност/.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 308 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 251/2011г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по подадената от [фирма] /в несъстоятелност/ частната жалба против определение от 20.01.2011г. по гр.д.№ 949/2010г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е оставено без уважение искането му за издаване на необходимите документи за вписване на исковата молба, както и в частта, с която са потвърдени определение № 38 от 21.01.2011г., с което е прекратено производството по иск за прогласяване нищожност на въвод във владение на [фирма], извършен на 05.08.2010г. и определение № 42 от 21.01.2011г., с което е оставена без уважение искането на касатора, направено с молба №143/10.01.2011г. съдът да се произнесе по иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане № 03199/ 11.06.2011г. по изпълнително дело № 20107610400151 на ЧСИ Г.С.
ОТМЕНЯ определение № 308 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 251/2011г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 99 от 14.02.2011г. на Добрички окръжен, с което е прекратено производството по иска по чл. 108 от ЗС и вместо това
ОТМЕНЯ определение № 99 от 14.02.2011г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството по иска по чл. 108 от ЗС
Връща делото в отменената част на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: