О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1096/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. К.,Г. П. Д.,Г. Д. М. и П. Д. Г. против решение №1250/25.11.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1432/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 21.04.2008г. по гр.д. №4155/2007г. по описа на Варненски районен съд,като е отхвърлен предявеният от М. Г. К.,Г. П. Д.,Г. Д. М. и П. Д. Г. против ОСЗГ В. и О. В. ,иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
В приложените допълнителни съображения към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Излагат се аргументи,че за точното прилагане на закона се изисква от съда да отчете обстоятелството,че по делото да представени цитираните от касаторите писмени доказателства,указващи че към 1932г. е била установена фактическа власт върху имота и неговото своене,което се установява с тези доказателства по делото и че искът е бил отхвърлен на формално основание.
С мотивите си въззивният съд е посочил,че ищците е следвало пълно за докажат ,че процесния имот е бил собственост на техния наследодател Г.1988г.,към момента на обобществяването на земеделската земя,като това право следва да се докаже с посочените в член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства,а такива липсват по делото. Съдът е приел,че представените такива не са от категорията писмени документи,въз основа на които да се установи давностно владение върху процесния имот за периода от.1925г. до 1956г.
За да е налице хипотезата на твърдяното от касаторите основание за допускане на касационо обжалване,е необходимо правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството,а за развитие на правото,когато законите са неясни,неточни или непълни,за да се създаде съдебна практика,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване. В случая съдът, с оглед на представените писмени доказателства е преценил,че същите не могат да легитимират наследодателя на ищците като собственик на процесния имот,тъй като не се отнасят до същия,а в тях се съдържат данни за собствеността на други лица,в които името на наследодателя фигурира като съсед на тези имоти,поради което са неотносими към основателността на иска. Изложените от касаторите доводи като основания за допускане на касационно обжалване,по своята същност съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1250/25.11.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1432/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: