О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1259 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Г. от с. Б., Пловдивска обл., против решението от 26.05.2009г., постановено по гр.д. №119/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 20.11.2008г. по гр.д. №1410/2008г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен предявения от М. С. Г. срещу О. Р., Пловдивска обл., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. Р. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от М. С. Г. срещу О. Р. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот в с. Б., собственост на О. Р..
Въззивният съд е приел иска за недоказан поради неизпълнена доказателствена тежест на ищцата да установи, че фигурира в списъка към решението на общинския съвет относно лицата, на които да се учреди право на строеж върху общинска земя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката е релевирала правния въпрос: може ли след изчерпване на административния елемент на сделката едностранно да се променя или изменя даденото съгласие. За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК жалбоподателката поддържа, че този въпрос е решен във въззивното решение и в приложените решения, с които на релевирания правен въпрос е отговорено отрицателно. С приложените решение №219 от 21.02.2000г. по гр.д. №1276/1999г. на ВКС, ТК, решение №1619 от 02.11.1999г. по гр.д. №415/1999г. на ВКС, ІVг.о. и решение №1733 от 22.12. 2003г. по гр.д. №1830/2002г. на ВКС, ТК този въпрос не е разрешаван. Приложените решение №3738 от 15.04.2003г. по адм.д. №1010/2003г. на 5-членен състав на ВАС и решение №1030 от 22.02.2000г. на ВАС не могат да бъдат обсъждани, тъй като понятието практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища.
Действително релевираният правен въпрос е разрешен в решение №304 от 01.04.2005г. по гр.д. №527/2004г. на ВКС, ТК, ІІотд. и останалите приложени решения на инстанциите по спора. ВКС е приел, че административният орган не може едностранно да променя основните елементи и условия на сделката след изчерпване на административния елемент на сделката и след като отношенията на страните страните са във фазата на гражданските отношения. Такъв правен въпрос обаче не е разрешен в обжалваното въззивно решение, нито е имал значение за възприетия краен резултат по спора с обжалваното решение. По настоящото дело такъв въпрос не е стоял на разрешаване, тъй като не е включен в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на иска. По настоящото делото е било спорно кой от представените списъци с различно съдържание представлява приложението към решението на общинския съвет за учредяване право на строеж върху общински земи. По изложените съображения не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по релевирания от касатора правен въпрос.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗД, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, включително, че тежестта на доказване е на ищеца, който трябва да докаже наличието на предварителен договор за сключване на конкретния окончателен договор.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.05.2009г., постановено по гр.д. №119/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на М. С. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: