О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр.София, 27.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 498/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. А. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 149/05.01.2009 год., постановено по т.дело № 675/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд от 17.08.2007 год. по гр.дело № 113/2005 год., с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу „М”А. , гр. Г. обективно съединени искове по чл.431, ал.2 вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване недопустимост на вписването, евентуално – за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, извършено с решение на Благоевградския окръжен съд № 2721/23.09.2004 год. по ф.дело № 98/1991 год. по партидата на ответното дружество.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че незаконосъобразно двете съдебни инстанции са приели, че неуведомяването на един от членовете на съвета на директорите за насроченото заседание на 21.09.2004 год., когато са били взети процесните решения за промяна в състава на ръководните органи на дружеството, е без значение за изхода на спора по съображения, че проверката на съда в този процес не се разпростира върху законосъобразността на решенията, които са били предмет на вписването. Навеждат се доводи, че според постоянната съдебна практика, неспазването на процедурата по уведомяването на членовете на органите или на акционерите в А. представлява абсолютно основание за отмяна на взетите решения, тъй като опорочават изразената воля и водят до незаконосъобразност на тези решения.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Без да се формулира изрично съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за изхода на спора в касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение противоречи най-общо на утвърдената практика на ВКС, изразена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК относно това кога е налице недопустимост на извършено вписване, кои обстоятелства са несъществуващи и доколко нарушената процедура при вземане на решенията води до тяхната недействителност.
Ответникът по касационната жалба „М”А. , гр. Г. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, от съществено значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора искове по чл.431, ал.2 вр. с чл.97 и чл.498 ГПК/отм./, с които се иска да се установи недопустимост на извършено вписване с решение № 2721/23.09.2004 год. по ф.дело № 98/1991 год. на ОС-Благоевград по партидата на ответното дружество евентуално несъществуване на вписаните обстоятелства относно освобождаването на К. А. като изпълнителен директор и вписването му като зам.-председател на С. на директорите, избора на Д. К. за нов изпълнителен директор, както и вписването на Н. Д. като председател на С. на директорите на „М”АД. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за установено, че е извършено вписване на промени по заявление на легитимирано лице-новоизбраният изп.директор на дружеството въз основа на представен протокол от 21.09.2004 год. за проведено заседание на С. на директорите на ответното А. , на което са били взети решенията за извършените промени, чието вписване се иска. Представеният протокол носи подписите на двама от тримата членове на СД и решенията са били взети с необходимото мнозинство от два гласа съгласно чл.2.7. от приетите Правила за организацията и дейността на съвета на директорите на АД. При тези фактически данни е направен извода, че не е налице твърдяната недопустимост на вписването, а вписаните обстоятелства съществуват и подлежат на вписване, тъй като отразяват взетите решения от С. на директорите на проведеното заседание на посочената в съставения протокол дата. Прието е за неотносимо към спора направеното от ищеца касатор възражение за неспазена процедура при провеждане на заседанието на СД/във връзка с нередовното му уведомяване, което го е лишило от възможността да участвува при вземането на процесните решения в качеството му на член на СД/. Съдът е изложил съображения, че нарушената процедура може да доведе до незаконосъобразност на взетите решения, но не ги прави несъществуващи, освен ако междувременно не са били отменени от съда, каквито данни в случая липсват. Посочил е още, че пътят на защита срещу незаконосъобразни решения на органите на А. е чрез иск по реда на чл.74 или 71 ТЗ, а не по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като в процеса по този иск не се проверява тяхната законосъобразност.
По поставените от касатора правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираното ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл.431, ал.2 вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./, чиято последица е прилагането на чл.498 ГПК/отм./, е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяването в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В случая не сме изправени пред нито една от посочените хипотези. Видно от данните по делото, извършено е вписване на подлежащи на вписване обстоятелства по заявление на легитимирано лице въз основа на взети решения на проведено заседание на СД на ответното дружество в рамките на неговата компетентност, при наличие на необходимо мнозинство, обективирани в представения протокол от 21.09.2004 год. Възраженията на ищеца за нарушена процедура по уведомяването му и нарушаване правото му на участие при вземането на процесните решения не обосновават твърденията му, че тези решения не съществуват. Дори незаконосъобразното решение на органите на А. не може да се приравни на липсващо решение, освен ако не бъде отменено по съответния съдебен ред. Това може да стане с предявяването на конститутивен иск по чл.71 или чл.74 ТЗ, но не и в производството по предявените установителни искове. Въззивното решение е в съответствие с цитираните правни норми и задължителната съдебна практика на ВКС.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав № 149/05.01.2009 год., постановено по т.дело № 675/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!