О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 28
гр.София 20.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 606/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. Б. от САК срещу въззивното решение на Окръжен съд-гр. Стара Загора № 18/19.03.2008 год., постановено по т.дело № 532/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 71/05.10.2007 год. по гр.дело № 550/2007 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „Е”АД, гр. П. иск по чл.108 ЗС, с който се иска да бъде установено, че „С”Е. е собственик на трафопост, намиращ се в гр. С., ул.”К” № 1 и на намиращите се в него енергийни съоръжения и да бъде осъден ответника да му предаде владението на процесния обект.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Не е отчетен според касатора безспорният по делото факт, че макар и построен при действието на отменения Закон за електростопанството, процесният трафопост и намиращите се в него ел.съоръжения, са били предоставени за ползуване и стопанисване на общинското предприятие ОПП”С”-поделение в системата на С. дирекция „М” към Окръжен народен съвет-гр. Стара Загора, за нуждите на което е било предназначено. Заведено е като основно средство по баланса на предприятието и в резултат на извършените впоследствие през годините реорганизации е включено в капитала на приватизираното общинско дружество „С”Е. , което се легитимира като собственик на процесния обект и намиращите се в него съоръжения. Трансформирането на собствеността на общинските фирми е извършена в съответствие с действуващите през процесния период нормативни актове въз основа на решение на съответния Общински съвет в съответствие с разпоредбата на чл.17а от ППЗДОбП/отм./.
В допълнително изложение приложено към касационната жалба подателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на съдилищата по приложението на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЕ/отм./ като прилага едно решение на Софийски апелативен съд, постановено на 25.10.2005 год. по гр.дело № 1231/2005 год. и четири броя решения на състави на Върховния административен съд по административни дела №№ 7504/2003 год., 3192/2004 год., 8297/2000 год. и 180/2005 год. Поддържа се, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Е”АД, гр. П. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяването на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС като е приел, че построените при режима на отменения Закон за електростопанството /в сила от 01.07.1976 год. до 16.07.1999 год./ ел.съоръжения за пренос и разпределение на ел.енергия са със статут на изключителна държавна собственост. Направен е извода, че при липса на данни за трансформирането им в общинска собственост, приватизираното дружество-ищец/бивше общинско предприятие/ не се легитимира като собственик на процесния трафопост, независимо от факта, че е заведен като ДМА в баланса на Общинска фирма „С” и включен в капитала на преобразуваното с решение на ОбНС „С”Е. с общинско имущество, тъй като праводателят на ищеца не би могъл да придобие собствеността при условията на чл.17а ЗППДОбП/отм./ защото не се касае за преобразуване на предприятие с държавно имущество. С оглед данните по делото, на общинското предприятие е било предоставено правото на стопанисване и оперативно управление върху процесния обект, без да му е прехвърлено правото на собственост. Сградата на трафопоста, с оглед предназначението й да обслужва техническото съоръжение със специален режим, не представлява самостоятелен обект на собственост, а правният й режим следва този на ел.съоръжението. Така постановеното решение е в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./ и е съобразено с практиката на ВКС по приложението на цитирания текст – решение № 883/26.07.2007 год. по гр.дело № 1207/2006 год. на ВКС-ІІ г.о., решение №№ 619/07.11.2007 год. по т.дело № 258/2007 год. на ВКС-ТК.
С оглед данните по делото същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на спора се свежда до въведения със закон режим на изключителна държавна собственост върху построените при действието на чл.2, ал.1 от отменения Закон за електростопанството съоръжения за пренос и разпределение на ел.енергия. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос, както вече беше посочено, е в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. Предоставянето на тези съоръжения за ползуване и оперативно управление на отделни потребители, за нуждите на които са били построени, не променя характера на собствеността освен в хипотезата на ал.2 на чл.2 от ЗЕ, въведена като изключение от общия принцип на ал.1, която хипотеза в конкретния случай с оглед данните по делото не е налице.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос, тъй като представените към жалбата четири броя решения на Върховния административен съд на РБ са по административни дела № 7504/2003 год., № 3192/2004 год., № 8297/2000 год. и № 180/2005 год. и са неотносими към настоящия спор. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела /поне две/ по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за решения по административни или др.дела. Този извод следва категорично и от нормата на чл.291 ГПК, уреждаща правомощията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика. Що се отнася до приложеното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 25.10.2005 год. по гр.дело № 1231/2005 год., в него липсва противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.2, ал.1 ЗЕ е пределно ясна и категорична.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 18/19.03.2008 год., постановено по т.дело № 532/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: